Раждането е едно от житейските събития, които минават под знака на много и различни емоции – вълнение, нетърпение, страх от неизвестното, неувереност дали ще се справим с пълната промяна на ежедневието ни.

Появата на новия живот обаче винаги има и своя забавна страна, която най-често се изразява в реакциите и репликите на близки и роднини. Бисерите, съпътстващи раждането, влизат в семейните хроники и се разказват през смях години наред.

В темата „Смешно ли е раждането“ потребителите на BG-Mamma са събрали истинска колекция от забавни случки, които ще ви разсмеят със сълзи, независимо дали сте бъдеща, или настояща майка.

Вижте част от тях:

„Случката е с втория ми син. Щеше да се ражда нормално, но се наложи секцио. Мъжът ми не разбрал, че съм родила, сестрата му показва нашето дете, а той ѝ казал: „Аа, това е хубавко, но моето ще е по-хубавко, като се роди.“

„Вече съм в болницата. Изпратила съм мъжа ми да вземе някакви неща от вкъщи и да заведе голямото ни дете при роднини. Свършил с всички задачи и, докато си говоря с една жена от персонала, връхлита почервенял с гръмката фраза: “Още ли е там бебето?”, сочейки корема ми.“

„Вече бях родила, но минаваха да ме проверяват през 2 часа как се чувствам. Мъжът ми спеше на един стол, защото в стаята нямаше допълнително легло за него. Влиза в 02.00 часа лекарката на визитация и ме пита нещо. Тъй като много неща не помнех от раждането, реших да го събудя и да питам него. Отвори си едното око и аз му казвам да обясни на докторите, а той започва да мърмори нещо под носа си на български /в Англия сме/. Аз му казвам: „Кажи им го на английски“, а той (говорейки на български и почти спящ) им казва: „На английски ви казвам – много я боли!“  и отново заспива. Докторката ни гледаше като извънземни, извиних се набързо и я помолих сутринта да дойде пак.“

„Моето раждане беше много смешно – и в буквалния, и в преносния смисъл. Бяха ми включили райски газ (беше доста отдавна, не знам дали още се практикува), от което ми беше смешно през цялото време. Езикът ми беше толкова изтръпнал, че се чувствах като Джар Джар Бинкс от „Междузвездни войни“, когато езикът му така се поду, че вместо да говори, фъфлеше.“

„Свалиха ме в родилната зала да чакам, все още нямах контракции. Включиха окситоцин, сутринта дойде и мъжът ми. След още 4 часа, аз вече напъвам от час и половина и съм крайно изтощена, с пълното убеждение, че упойката ме е пуснала. Докато се суетяха лекарите покрай мен, мъжът ми зад завесата (където беше инструктиран да седи и да не мърда) само повтаря „Секцио? Секцио? Секцио?“, аз се чудя къде да се дяна, а акушерката му казва: „Че ние вече чакаме бебето, какво секцио?!“

„При мен при раждането нямаше нещо особено, но след това, като питали мъжа ми как ще е презимето на бебето, вместо да каже собственото си име, той все си казвал презимето. И те го питали: „Сигурен ли сте?“.

„Изтекоха ми водите и веднага хукнах към банята. Вече знаех, че нещата са започнали, че скоро ще родя и ще си имаме бебче. Отивам да будя мъжа ми и му казвам: „Ставай, водите ми изтекоха“, а той милият в съня си какво чул, какво разбрал, не знам, но отиде при пералнята, като чу, че някакви води текат, реши, че няма какво друго да е, пералнята ще е.“

„Има едно поверие, че жената като тръгне да ражда, не трябва да се казва на никого. Като роди, тогава звъниш и съобщаваш. Да, обаче наш познат, бъдещ татко, явно вярващ в поверията, разбрал, че след като влезе жената да ражда, не трябва да говори, докато не се появи бебето. Десет часа, докато им се появи рожбата, не гъкнал. Само смс-и.“