Любителите на домашно изпечения хляб обичат да експериментират с продуктите. Особено тези, които искат да се откажат от маята за хляб и да опитат други методи за втасване на тестото. Напоследък особено популярна стана натуралната закваска, или т.нар. квас. Печивата, приготвени с него, са не само много вкусни, но и богати на минерали, ферменти, витамини и още куп полезни за организма ни вещества, които ни помагат да сме здрави и енергични.

В по-стари времена „вечната закваска“ се е предавала от поколение на поколение, от майка на дъщеря. В семейството са я пазели като зеницата на окото – все пак тя е нещо живо, а хлябът, изпечен с нея, се е считал също за жив. И като всеки домашен любимец квасът изисква да се отнасят към него с любов.

Как да си направим сами закваска:

  • Смесваме в дълбок съд 100 мл брашно + 100 мл вода, покриваме с полиетиленово фолио и държим 48 часа на топло и светло място;
  • Захранване: добавяме 100 мл брашно + 100 мл вода, внимателно разбъркваме, поставяме на топло и светло място за 24 часа;
  • Захранване: 200 мл брашно + 200 мл вода внимателно се смесват, оставят се за 12 – 24 часа на топло, светло място.

В резултат  трябва да се получи леко пенеща се или правеща мехурчета, миришеща на кисело (кисела и на вкус) маса с гъстотата на сметана.

От тази смес (закваската) отделяме 50 – 80 г в чисто бурканче с плътно затварящ се капак и слагаме в хладилника за последващо използване.

Ето и няколко практически съвета от по-опитните майстори на вкусни печива с квас, споделени в темата Натурална закваска за хляб, или хляб с квас:

 „Работя с квас от доста време, харесваме много хрупкавите и въздушни хлебчета, радват както нас, така и приятелите ни. Вчера за първи път пробвах козунак с квас и ефектът беше уау. Мисля, че  великденските ми козунаци ще са вече с квас.“ 

„В момента имам много силен квас, който държа перманентно в хладилника – когато ще работя с него, го захранвам сутринта и вечерта е вдигнал двойно. Не активирам на стайна температура, ползвам го директно от хладилника и резултатът няма разлика от този, който получавам, ако захраня кваса отвън на топло. За работещ  човек като мен  моят вариант е по-удобен.

Към потребителите, които стартират сега с нов квас, бих препоръчала към сместа да разтворите малко парче от готов квасен хляб, примерно от хлебарница. Моя първи квас дойде като подарък от такава пекарна, след като обясних за какво ми трябва хляба и помолих да ми дадат такъв, който ще ми помогне да създам квас, майстора пекар ми даде малко от своя. В годините съм захващала квас от вече изпечен хляб. Добавям и малко мед.   Поддържам както бял чисто пшеничен, така и ръжен квас. Ползвам според това какъв хляб правя. “

„При мен не се получава силен квас, ако го храня само с бяло брашно, най-силен ми е квасът, ако се поддържа с ръжено брашно. За козунак става, ако силният ръжен квас се захрани с бяло брашно, но кваса майка винаги храня с ръжено, лимец или пълнозърнесто.“

„Не ви трябва да държите квас на топло, имам 2 – 3 годишен квас, държа го само в хладилник. Вадя, слагам в чист буркан 5 0г квас със 100 г вода, разбърквам добре, прибавям 100 г ръжено брашно и прибирам. С останалото правя хляб (този вече седи на топло), ако имам време храня 2 пъти, ако нямам – веднъж.“

„Аз петък след работа захващам кваса и замесвам водата с брашното. След час-два имам готов квас, омесвам. Разтягам до към полунощ, оставям отвън. На сутринта прегъвам и местя в хладилника. Вечерта или неделя сутрин пека. Колкото повече седи в хладилника, толкова по-добре. Няма начин да не ти се получи.“

„Аз лично процедирам по следния начин – захранвам малко повече, отколкото ми е необходимо за тестото. Като се вдигне, изсипвам в брашното, а каквото остане по буркана, него слагам в хладилника. Напълно ми е достатъчно, за да си направя квас следващия път и дори е по-добре, че е съвсем малко количеството, защото не дава кисел вкус на хляба.“

 „В началото и моето тесто ставаше меко. Спазвах всичко стриктно. а се разливаше. Но сега съм по-смела. Седя над миксера с брашното и досипвам малко по малко, докато добие консистенцията, която знам, че трябва да постигна. Още повече че аз винаги се застраховам с малко повечко квас и е нормално тестото ми да иска малко повечко брашно. Веднъж хванеш ли вярната консистенция, правенето на тесто става по усет. Все пак тесто е – добавям брашно до получаване на търсения ефект тестото да седи стегнато. Моята проверка е – като вдигна главата на миксера, тестото, останало по бъркалката, прави непрекъсната, разтегната, гладка пелена , тръгваща от купата с тесто до вдигнатата бъркалка, на която се е закачило. Не се къса.“

„На моя рекордът без хранене е 2 месеца, съживява се без проблем. По-добре го изсуши, мажеш много тънък слой на хартия за печене и оставяш да изсъхне, една нощ му е достатъчна. После трошиш на люспи и съхраняваш в добре затворен буркан на сухо. Никаква идея колко издържа, поне година може би.“

„Аз моите хлябове ги пека само на реотан. В началото загрявам фурната на необходимите градуси, след това слагам хляба да се пече на долен реотан. Когато се надигне достатъчно хлябът (зависи от тестото), включвам и горния реотан, за да се запече и донадигне.“