Как да подготвим мушкатата и сакъзчетата за зимата? Къде да ги съхраняваме – на топло или на студено? Да ги поливаме ли, кога и по колко? А торене? Това са обичайните въпроси, които вълнуват начинаещите цветари, когато дойде есента и навън захладнее. Разбира се, в интернет има огромен обем информация, но все пак друго е човек да се консултира с по-опитните любители цветари, които с удоволствие споделят своите грешки и успехи.
„Аз правя разсад – сега наесен сея в кофички, слагам на прозореца и напролет ги сея в сандъчета. Тогава са около 20 см.“
„Съхранявам ги в коридора пред входната ни врата. Поливам рядко, може би един път месечно.“
„И аз ги държа на стълбите, сигурно 10 години вече няма проблем. Рядко някое загива, но тогава просто бучвам откъснато клонче и запълвам мястото.“
„Когато ги прибирам, доста ги поорязвам, колкото и да ми е жал, не само цветовете, но и дългите клони. А за мушкатото, чувала съм, че затова така се казва – чупиш, мушкаш в пръстта и то пониква…“
„Аз си поливам нормално, като видя, че са сухи, поливам по малко, определено е по-често от 1 – 2 пъти в месеца. Подрязвам сакъзите, за да не заемат много място и да не ръсят много сухи листа, периодично чистя жълтите и така.“
„Аз лично правя разсад, когато тръгна да прибирам сандъчетата и ги подрязвам така или иначе. Избирам си най-хубавите клончета и първо във вода ги слагам, за да си пуснат корени. Но не всички се хващат, затова моят съвет е да си приготвите повече на брой, пък което хване.“
„Всяка година начупвам сакъзчетата и ги боцкам в кофички от кисело мляко. Старите прибирам на тавана и каквото оцелеее… Когато са двугодишни, са по-устойчиви (на вятъра), но пък по-рядко цъфтят (поливам ги с мая за хляб). Новите разсади са по-рехавки, но пък се развиват бързо.“
„Моите ги държа на стълбището. Не са ми измръзвали. Напролет събарям шумата. Или попълвам сандъчетата с пръст, или я сменям изцяло. Поливам ги със зелен „Кристалон“. Цъфтят като бесни, но в жегите спират. Чакам есенния цъфтеж. От тази есен ги подхранвам с бял „Кристалон“. Като свършат кристалоните, ще мина на мая за хляб.“
„Прибирам всички цветя от терасата в периода 25 октомври – 15 ноември, в зависимост от започването на сланите. Сакъзчетата се орязват до 15 – 20 см от основата. За да не се чудя кой цвят къде е, връзвам с конец надписан картонен етикет на някое от стъблата. Едногодишните китки оскубвам и трупам сандъчетата на два етажа едно върху друго на стълбището в блока, като отдолу слагам оскубаното, а върху него някое сакъзче. Така успявам да сместя всичко. Особено внимателно пускам конеца с етикета зад сандъчето към стената, че вандали и непрокопсаници всякакви. Изобщо не им трябва етикетът ми, ама ей на, золум да направят. Затова си ги крия. Поливам веднъж на седмица до 10 дни, пак зависи колко е студена зимата и колко идиоти оставят прозорците на стълбището отворени. Чистя пожълтелите листа от време на време.
Теоретично сакъзчетата и мушкатата могат да изкарат цяла зима без поливане, в мазе, на тъмно, при постоянна влажност и температура. В детството ми мама и баба ги оскубваха с корените и ги провесваха в мазето, покрити с конус/торба от вестник, да висят с главата надолу на едни дълги прътове по тавана на мазето. Напролет ги засаждаха отново. Нямам мазе и, честно казано, въпреки че съм го виждала години наред, нямам кураж да го пробвам.“
„Последните години мушкатите ми почти не цъфтяха. Листа, листа, цвят тук-там. Та от форума ме посъветваха да направя резници в кофички от кисело мляко, а старите да изскубна и изхвърля. Така направих и това лято цветята ми са радост за очите. Цъфтят като луди. Оказа се, че макар и многогодишно, мушкатото цъфти повече, когато е по-младо. Но тази година смятам да ги оставя и зазимя по стария начин. Подновяване през две-три години. Със сакъзчетата направих същото.“
„Аз ги слагам на перваза на южен прозорец в неотоплена стая.“
„Нямам остъклена тераса, на която да мога да ги събера и почти всички сандъчета и саксии ми зимуват на стълбището на кооперацията. Мушката нямам, само сакъзчета са. Орязвам ги, долу-горе по една педя да останат дълги. Опадват им после листата и изглеждат поизсъхнали, но напролет се разлистват и избиват нови клончета. Ако коренището е вече няколкогодишно, може и да не живне. Някои видове са дългогодишно устойчиви, но други не са. Затова е хубаво, примерно на две години, от орязаните клончета да се захваща ново растение. Иначе рискувате да загубите някой вид и цвят.“
Повече информация и още съвети можете да получите в едноименната тема.