Няма друг момент след раждането на детето, в който животът му се променя така рязко и кардинално, както тръгването на училище. Изпращайки своето мъниче в първи клас, ние знаем, че то прекрачва в друга възрастова и социална категория, навлиза в нов, неизследван още свят, в който ще се срещне с най-различни непознати хора и където всеки ден ще му носи нови приключения и изненади.

Как да приготвим детето за новото предизвикателство и да превърнем първия учебен ден в истински празник за малкия първокласник, а не в деня, който слага край на щастливото му детство?

Със свито сърце търсим и четем съветите на психолози и педагози как най-добре да подготвим детето за училище, как да му помогнем да се адаптира бързо и успешно към новите изисквания, как да предотвратим Голямото разочарование, което дебне зад ъгъла на училищния коридор. И в цялата тази суматоха и трескава подготовка забравяме да помислим за самите нас – родителите, които също се вълнуваме, за стреса, който преживяваме, за всички онези опасения и очаквания, от които стомахът ни се свива и които ни карат да се будим по няколко пъти на нощ. Как да се заредим със спокойствие и увереност, че всичко е под контрол, че нищо не сме пропуснали и че сме осигурили най-доброто за своето дете?

Най-полезният съветник е споделеният опит на вече преминалите по този път. Във форум BG-Mamma са събрани на едно място всички теми, свързани с училищния живот на нашите деца. И докато по-опитните родители знаят къде да потърсят отговорите на своите въпроси, то тези, които за първи път изпращат детето си на училище и за които училищните проблеми са нещо ново и непознато, имат нужда от някои насоки.

Откъде трябва да започне един родител, на когото тепърва предстои приключението „Тръгваме на училище!“? Кои са задължителните стъпки, които трябва да премине?

След като вече сме се запознали със Системата за прием на ученици в първи клас в общинските училища, избрали сме най-подходящото училище и най-добрата учителка, преминали сме през изпитанието на класирането и записването и вече сме се потупали по рамото за успешно преодоляното първо стъпало („Ура, успяхме, имаме си вече първокласник!“), идва ред и на същинската подготовка на бъдещия ученик.

Какво е първокласник без раница? Това е първият и най-емоционално зареден въпрос, който си задават развълнуваните родители. Каква раница да купим, по какви критерии да я изберем, къде можем да я намерим на по-добра цена? Все въпроси, чиито отговори откриваме в темата Каква раница за първокласник, в която родителите на по-големи деца споделят ценен опит и съвети.

Следва закупуването на учебни помагала и пособия по списъка, който всяко училище предоставя на своите ученици. Дали да се вземат предварително, или да се изчака първата родителска среща и запознаването с изискванията на конкретния учител, дали да се закупят индивидуално, или чрез колективна поръчка за всички деца и ползването на отстъпка в цената, е въпрос на личен избор и организация на родителите от съответния клас. Но общи съвети и препоръки от хора, вече минали по този път, можем да получим в темата Учебните помагала.

След като приготвихме моливчетата, боичките, несесера, скицника, линийките, тетрадките и останалите „боеприпаси“, изниква въпросът за работния кът на ученика. Как ще реорганизираме детската стая, какво бюро ще купим, как ще решим проблема с неговото осветяване – отговорите на всички тези въпроси ще намерим в темата Покажете си детските стаи. Там ще почерпим и множество интересни идеи за цялостното подреждане на стаята на детето и ще получим полезни съвети как да постигнем максимално оптимизиране на наличното пространство.

Вече приготвихме раницата, помагалата и бюрото на бъдещия ученик, но пред нас остават още куп въпроси за решаване, също толкова актуални. Като например кой ще води детето на училище, ще посещава ли занималня, дали да е училищната, или пък частна… и още много, не по-малко важни детайли, които застрашават да нарушат рязко спокойния ритъм на семейния ни живот. Обсъждането на всички проблеми, свързани с нашите първокласници, както и с организацията на учебния процес, протича в общата тема Първокласници 2017/2018.

В отделни, специално създадени теми се коментират и по-конкретни въпроси като: има ли нужда малкият ученик от мобилен телефон и какъв да е той; трябва ли бъдещият първокласник да може да чете; кой ще го води и прибира от училище; има ли нужда от джобни пари и каква да е сумата, и мн.др.

От особено значение за всеки родител е пълноценното и здравословно хранене на неговото дете, както и проблемът с купуването на неподходящи храни и ненужни дреболии. Не всички деца имат възможност или желание да се хранят в училищния стол. За тях остава опцията да си носят домашно приготвена храна. А това повдига важни въпроси като: каква кутия да изберем и какво меню да предложим на децата, така че храната да изглежда апетитно и същевременно да е вкусна, да няма нужда от притопляне, да се яде лесно и бързо, без да губи нищо от своите полезни качества. В темата Кутия за обяд, или какво приготвяте на децата за училище можем да почерпим интересни и нестандартни идеи как да аранжираме по-апетитно храната така, че и най-злоядото дете да се изкуши да си похапне, както и множество рецепти за вкусни и здравословни ястия.

Не по-малко важна е и организацията на свободното време на малките ученици. На какви подходящи за тях (но същевременно и удобни за нас!) извънкласни занимания можем да ги запишем, ще обсъдим в темата Спортове, кръжоци и извънкласни занимания за децата на 8 – 10 години.

Накрая изморени, но и доволни от свършената работа, сядаме да отдъхнем, преглеждайки за последен път списъка със задачи. С чувството за добре изпълнен родителски дълг отмятаме самодоволно:

  • Раница – купена!
  • Тетрадки – приготвени!
  • Дрехи – изпрани и изгладени!
  • ….

След последната отметка въздъхваме облекчено, че най-накрая сме готови за училище. Нощният сън пак е спокоен, животът отново е хубав, денят е слънчев, а мама – усмихната. Нищо че все още честичко си мърмори под носа: „Аз съм спокойна.., ом-м-м…, спокойна съм…, ом-м-м…, много спокойна…“

На добър час по Пътя на знанието, мили деца!

И много сили и кураж на нас – вашите родители!