Има ли родител, който не се е чувствал безпомощен при думите: „Мамо (татко), страх ме е!“? Има ли някой от нас, който да не е прегръщал успокояващо разтрепераното от страх телце на своето дете?
Как се заражда чувството за страх при децата?
То възниква като отговор на някаква заплаха, в основата на който лежи вроденият инстинкт за самосъхранение. Спецификата на детските страхове се състои в това, че те не са непосредствено свързани с надвиснала над детето опасност. Те се основават на информацията, която децата получават от възрастните около тях и която пречупват през призмата на своята буйна фантазия и въображението.
Причини за възникване на детските страхове
Най-очевидната причина е преживяна по-рано травмираща ситуация. Например, ако детето е било ухапано от куче, има голяма вероятност в бъдеще да изпитва страх от кучета. Ако родителите плашат хлапето с приказни герои, за да постигнат някакви свои цели, то може да развие страх да остава самичко или страх от тъмното. Ако детето расте в обстановка на постоянната загриженост от страна на близките, изразена под формата на огромен брой забрани и предупреждения („Внимавай, ще паднеш!“, „Не пипай там!“, „Ще се удариш!“), то се изпълва с чувство за тревога, която може да се превърне в устойчив страх. Прекалено емоционалното обсъждане на възрастните на различни произшествия и стихийни бедствия, акцентирането на това, че опасностите ни дебнат на всяка крачка, не остава скрито от детето и се превръща в плодородна почва за неговите страхове.
Ето кои са най-често срещаните причини за възникване на детските страхове:
- Хиперопека
- Недостиг на родителско внимание
- Недостиг на физическа активност
- Агресия на майката към детето или други членове на семейството
- Недобра семейна атмосфера
- Наличие на психологични и психични разстройства у детето
От какво се плашат нашите деца?
Психолозите считат, че детските страхове, които се проявяват в определени възрастови периоди, са напълно нормални и изчезват с времето. Ето и най-характерните от тях:
0 – 6 месеца – страх от неочаквани и високи звуци, резки движения, падане на предмети, при отсъствие на майката или резки промени в нейното настроение;
7 – 12 месеца – страх от силни звуци, от непознати хора, при преобличане, от рязка смяна на обстановката, от височина, от безпомощност в неочаквана ситуация;
1 – 3 години – страх от тъмнината (основен страх на тази възраст!)
1 – 2 години – страх от силни звуци, от раздяла с родителите, при заспиване и събуждане, от лоши сънища, от непознати хора, от травми;
2 – 2,5 години – страх от загуба на родителите, от емоционално отхвърляне от тяхна страна, от непознати връстници, от звук от удар, от нощни кошмари, от промяна в обстановката, от природни стихии;
2 – 3 години – страх от големи, непознати, застрашителни обекти (например строителна машина), от промяна в обичайния ритъм на живот, от извънредни събития (смърт, развод и др.), от промяна на местоположението на обичайните предмети;
3 – 5 години – страх от смъртта (започват да разбират, че животът има край), от нощни кошмари, от нападение на насилници, от стихийни бедствия, от пожар, от болести и операции, от змии;
6 – 7 години – страх от приказни герои (вещици, духове), от изгубване (да се изгуби самото то или да загуби мама и татко), от самота, от физическо насилие, от училището, да не разочарова родителите си;
7 – 8 години – страх от тъмни, зловещи места (мазета, тавани), от стихийни бедствия и катастрофи, от загуба на вниманието, приемането и любовта на околните (връстници, родители, учители), страх от училището, от изключване от училищния и семейния живот, от физическо насилие;
8 – 9 години – отхвърляне от връстниците по време на игра или в училище, обвинение в някакво нежелателно поведение, страх от физическо насилие, от загуба на родителите, от караници с родителите;
9 – 11 години – страх от неуспехи в училище или в спорта, болести, определени животни, от високо, от хора, които крият в себе си заплаха (хулигани, пияници, наркомани…);
11 – 13 години – страх от поражение, неочаквани постъпки, за собствената външност и привлекателност, болести и смърт, сексуално насилие, критика от страна на възрастните, собствена неадекватност, загуба на лични вещи.
Ако детето се оплаква, че го е страх, това не е причина за насмешки или паника, а по-скоро повод да се замислим и да поговорим с него, да се постараем да изясним причината и да предприемем съответните действия. По-голямата част от детските страхове имат временен характер. При своевременното им разпознаване от страна на възрастните и правилно отношение към тях те скоро ще изчезнат безследно. Но ако става въпрос за невротични или натрапчиви страхове, които затрудняват нормалната жизнена дейност на детето, пречат на неговото развитие и адаптация, отразяват се във всички сфери на живота – в тези случаи е най-добре да се обърнем към специалистите.
Ето какви практически съвети, почерпени от собствения им опит, споделят майките от форум BG-Mamma:
„Аз като майка имам една огромна грешка, породена от невежество, която доведе до истеричен ужас на сина ми от кино, продължил години наред. В този смисъл трябва да внимаваме, в тая крехка възраст, дали това, което ние мислим, че би трябвало да им хареса и да им е интересно, не би насадило някакъв страх поради незрялост на сетивата и нервната им система.“
(Имелда Маркос)„Около 3-тата година децата навлизат в т.н. “магична фаза“. Това е фазата, в която започват да осъзнават, че са способни с действията си да предизвикат различни събития. В същото време схващат, че такива способности имат и другите хора, но (в детските представи) също и животните, феите, магьосниците, предметите и т.н. По този начин, осъзнавайки своята сила, децата започват същевременно да се страхуват и от силата на другите. В този период магичните сила и способности, които децата приписват на заобикалящите ги, са (в техните представи) напълно реални. Ето защо багерът може да бъде страшно чудовище.“
(ad absurdum)„Това е период, който отминава и обикновено много лесно се минава, като вдъхвате на детето кураж, че е по-силно от тях или че има силен човек до себе си.“
(tarzanka)„Обикновено при силно емоционалните, впечатлителни деца, с добър умствен потенциал и развинтено въображение, страховете са повече и от най-различно естество… На много деца дори не би им минало през ума да се страхуват от подобни неща…
Понякога и свръхпротективните родители си правят сами лоша услуга /както на детето, така и на себе си/ с поведението си.
Специализирана помощ – от детски психолог или психиатър – се търси, когато тези страхове започнат да тормозят много и често детето, когато пречат на нормалното му ежедневие и когато семейството очевидно не може да се справи само с проблема… Понякога е нужна съвсем малко външна помощ, за да си дойде всичко на мястото.“
(Мон…)„Чрез ролева игра и интерактивен театър детето би могло да изживее страховете си. Когато страхът се изиграе – всеки път тя сама си избере героя, от когото я е страх, и в различен сюжет го разиграете, и така многократно, така че магическата сила на този герои да бъде отнета.
Наистина в тази възраст страховете от „Магически срещи“ са нормален етап от развитието на детето. Особено неблагоприятно е обаче, когато има някой, който подхранва тези страхове и това подхранване се застъпи с нормалния етап от развитието на детето. Тогава би могло да се стигне до по-задълбочено изживяване на тези страхове.
Ако не отминат страховете скоро, прилагайки ѝ горепосочените техники, е редно да се потърси по-дълбоко причината за появата им. Възможно е причината да е неувереност у детето, някакви други изживявания, които се преживяват по-лесно чрез тези „магически същества“.
Ако продължат твърде дълго, е редно да се обърнеш към психолог за една консултация.“
(Анастасия_Morskafeia)„Говоря ѝ и ѝ обяснявам за това, от което се страхува. Правим го да изглежда смешно и безобидно.“
(Ted_Ka)„Старая се да ѝ обяснявам, че нещата не са страшни и да не ѝ всявам допълнителни страхове. Забранила съм и на бабите да я наплашват с разни измишльотини.“
(bubi4ko)„По принцип децата не знаят що е това страх – в повечето случаи ние, родителите, чрез собствените си страхове провокираме у тях това чувство.
(baibibi)„Не го насилвай, защото може да засилиш страха. Гушкай го, ако се стресне и му говори нежно и спокойно, но не го доближавай до обекта на страха. По-късно, като почне да разбира, лека полека ще си свикнете.“
(Kally May)„Няколко месеца Дими спа в нашата стая, защото изведнъж започна да се бои да спи сам, но нито веднъж не му се скарах и не му казах, че трябва да си спи в леглото. В един момент реших да рискувам и предложих да се върне в стаята си, но не сам, а една седмица спах при него, в неговото легло, докато самият той не каза: „Мамо, така не ми е удобно, отиди си в твоето легло“. И сега често идва при нас, но колкото и да ми се спи и да ми пречи, винаги го прегръщам и казвам: „Ела да те гушна“. Целта ми е той да знае, че не е на заточение в своята стая и винаги, когато иска, може да дойде при мен и никога няма да се разсърдя или скарам. Спи на запалена нощна лампа и никога не съм го карала да я гасим. Както се върна да си спи в стаята сам и все по-рядко идва при нас, така и лампата един ден сам ще пожелае да я изгасим. Нужно е само търпение. В момента от бременността ми е адски тежко да ставам нощем с Дими, но знам, че е важно да съм спокойна и да създам у него чувството, че и сто пъти на нощ да има нужда от мен, и 100-те пъти ще стана и ще отида при него без възражения. Така той успокоява страховете си и те изчезват – като знае, че не трябва да се бори с тях сам, а мама и тате винаги са до него. Това е моята рецепта.“
(Nellie)„Искам да добавя, че съм го прилагала, когато дъщеря ми я е страх вечер от нещо. Например от призрак или дракон (много филми гледа туй дете ooooh!). Започвам да я питам как изглежда драконът, защо така изглежда, абе, всичко, което се сетя по въпроса. Така си говорим и тя се успокоява…“
(Vache)„Пробвай да споделиш, че и теб понякога те е страх – може да ти каже точно защо или от какво… Да споделя повече – да не го е срам от страха му. Не е лошо и татко му да каже, че се страхува, но преодолява страха с тяхна помощ – на децата – така хем и татко е като тях, хем те са значими, хем начин да преодолее страха!“
(catnadeen)„Така че… най-доброто, което може да се направи, е да се успокоите вие и да чакате да му мине. Гушкайте го много и го приспивайте. Когато дойде време за сън, да легнете до него или при него дори. Пейте му песнички, правете нещата, които го успокояват. Разбира се, може и да сте опитали всичко това, но не мисля, че ако го водите по болници, нещата ще се подобрят. Нека да почувства сигурността на дома и семейството. Ако трябва, излизайте по-малко навън. Бъдете по-близо до него от обикновено. Когато се почувства сигурен, той сам ще започне да иска предишните неща.“
(Ieppe)„Говори с нея за страховете ѝ. Помогни ѝ да ги назове, някои психолози съветват и за количественото им измерване по скала от 1 до 10…
Ако се страхува, че някой може да влезе вкъщи – разиграйте варианти – какво би могло да се случи, какво може да се направи, ако се случи?
На тази възраст е по-лесно да се отсеят ирационалните страхове и да се „прогонят“ с подходящите обяснения.“
(Verdad)„Когато беше бебе, не сме ползвали бебефон, но с преместването взехме такъв. Лампа не съм палила и нощни разходки не е имало. Обяснихме ѝ, че всяка вечер бебефонът е включен и ако има нещо, да ни извика. Направи два опита, по-скоро за проверка, след което всичко си дойде на мястото. Махнахме го след два месеца.
Пробвай с бебефон и обяснения.“
(solaris)„Това са нови неща за децата и всяко ги приема различно. При някои просто се налага да се подхожда по-внимателно, бавно и с търпение – накрая страховете изчезват.“
(Katencetoo)
Източници:
Страховете на 3-годишните – https://www.bg-mamma.com/?topic=491010
Страховете на децата – https://www.bg-mamma.com/?topic=408602
За страховете на децата – https://www.bg-mamma.com/?topic=711555
Как помагате на детето да се пребори със страховете си? – https://www.bg-mamma.com/?topic=635671
За страховете на децата – https://www.bg-mamma.com/?topic=217723
Страх у дете – https://www.bg-mamma.com/?topic=475715
Как се справяте със страховете на децата си? – https://www.bg-mamma.com/?topic=268265
Страховете на детето ми! – https://www.bg-mamma.com/?topic=68935
Страховете при 7–8-годишните – https://www.bg-mamma.com/?topic=165935