Агресията е характерна особеност на човешката психика. Тя може да бъде както активна – в открит конфликт, когато защитаваме своите граници или нападаме границите на другите, така и пасивна. При пасивната агресия човекът избягва прекия сблъсък и изразява негативните си чувства с други методи.

 Какво представлява пасивната агресия

Пасивната агресия не е диагноза или симптом на психично нарушение, а форма на поведение.Това е опит да се изразят негативните емоции косвено – чрез затръшване на врата, с помощта на прикрити обиди, сарказъм, престорено равнодушие, а може да се открият само в интонацията или тона на гласа на агресора. При това той се опитва да уязви жертвата си по начин, който да снеме отговорността му и да прехвърли цялата вина върху опонента.

Хората, използващи пасивно-агресивно поведение, често отричат, че прибягват до него. За тях прекият конфликт е свързан с чувство на срам, вина или страх и те го избягват с помощта на ирония, сарказъм, обиди и измъкване от открита конфронтация, изразявайки косвено своето неподчинение, враждебност или прикрито оскърбително поведение, плетейки интриги, разпространявайки клюки и саботирайки общите дейности. Такова поведение често се нарича токсично. 

Примери за пасивна агресия

Пасивно-агресивното поведение се характеризира с липсата на синхрон между мислите и думите. Човек чувства едно, а казва нещо съвсем друго. Ето няколко признака, с помощта на които можете да забележите проявите на пасивната агресия:

  • Човек дава обещание, но нарочно не го изпълнява или отлага срока за изпълнение.
  • Демонстративно игнорира жертвата. Не отговаря на въпросите, не споделя чувствата, когато събеседникът му се опитва да установи контакт. На въпроса какво става, агресорът отговаря раздразнено: „Можеш и сам да се досетиш“ или „Няма нищо, всичко е наред.“.
  • Използва невербални начини да покаже раздразнението или яда си: въздиша демонстративно, хвърля предмети, цъка с език и т.н.
  • Коментира язвително действията на опонента си или прави саркастични комплименти. Например: „Много си хубава на тази снимка, изобщо не приличаш на себе си“ или „Не очаквах от теб толкова добър резултат“.
  • При опит да се постигне компромис отговаря с „Прави каквото искаш“, като по този начин прехвърля отговорността на опонента.
  • Отказва помощ, ако според него не я получи навреме: „Благодаря, но вече няма нужда“.

Най-ясният признак, че сте се сблъскали с пасивно-агресивно поведение, е чувството на раздразнение при общуване с даден човек. Това е вътрешен емоционален отговор – ние почти винаги отговаряме на агресията с агресия и когато някой ни напада, в отговор атакуваме. И ако някоя съвсем обикновена социална среща предизвиква у нас гняв и раздразнение, най-вероятно нашият събеседник е проявил пасивна агресия.

Каква е разликата между активната и пасивната агресия

При пасивната агресия човек избягва споровете и си дава вид, че нищо не се е случило. При активната хората се опитват да решат проблема веднага, директно заявяват чувствата си, разпалено отстояват мнението си и дори могат първи да започнат конфликта.

Но активната агресия не е алтернатива на пасивната, защото често води до скандали, разруха и жестокост, което също не е изход от конфликтната ситуация.

Трябва да се научим да отстояваме личните си граници твърдо, но спокойно. 

Причини за пасивната агресия

В основата на пасивната агресия лежат тревога, неувереност в себе си, ниска самооценка и неумение да се изразяват емоциите.

Много често човек привиква към такова поведение от детството. Дете, на което не се разрешава открито да изразява недоволството си и да спори, търси други начини да излее негативизма си. Пасивната агресия в този случай е бунт срещу обстоятелствата, привидно съгласявайки се с тях.

Явното изразяване на емоции изисква смелост и решителност. Пасивно-агресивното поведение помага на човек да избегне изправянето пред своите страхове.

Страхът от отхвърляне или подлагането на критика не позволява на хората открито да разговарят със своите опоненти. Например те избягват да спорят с шефа, защото се страхуват от уволнение. Вместо това се съгласяват с него привидно, но показват несъгласието си невербално.

Друг пример: момиче иска да се раздели с приятеля си, но се страхува от промяната и отговорността за своето решение. Затова тя може нарочно да не чете съобщенията му, да му се сърди за всевъзможни неща, да се заяжда за дреболии, като същевременно отлага момента на раздялата и прехвърля отговорността върху него. Освен това пасивната агресия позволява на човек да се самоутвърждава за сметка на опонента и дава усещане за контрол над ситуацията. 

Как да се борим с пасивната агресия

Ако забележите, че изразявате пасивна агресия към друг човек, опитайте да се спрете и директно да заявите на събеседника, че сте ядосан. Обяснете какво точно ви е разстроило, но без да го обвинявате, а просто разкажете за своите чувства. Разрешете си да изпитвате негативни емоции, не се стеснявайте да ги показвате. Даже ако събеседникът ви не оцени вашата откровеност, вие можете да сте спокойни, че сте се справили със своята задача.

След това се опитайте да анализирате какво точно ви е ядосало, кои ваши потребности не са били удовлетворени. Когато разберете причината за негативните усещания, отделете време да я формулирате и следващия път се опитайте да обсъдите това със събеседника си.

Опитвайте се да не натрупвате обиди.

Ако в разговор с някого усетите, че към вас използват пасивна агресия, то противоотровата е също да проведете откровен разговор. Кажете: „На мен не ми харесва как разговаряш с мен/как се държиш“ и излезте от неприятната за вас ситуация.

Тъй като в корена на пасивната агресия стои тревогата, дайте на събеседника си да разбере, че го поддържате и разбирате, покажете му, че се намира в безопасна зона и може да говори откровено за своите емоции.

 

А вие откривате ли в себе си признаци на пасивно-агресивно поведение? Чувствате ли се жертва на такива прояви? Нека си поговорим откровено за това във форума