Очаквайки първото си дете, много млади родители си представят близкото бъдеще много по-розово, отколкото се оказва на практика. И когато в семейството се появи малкото чудо, животът им се променя кардинално, откриват се нови, неизвестни дотогава страни. За някои семейства това е много неприятна изненада, за която се оказва, че изобщо не са били подготвени.

Да, те осъзнават, че да имаш дете означава огромна отговорност. Но в тяхното въображение семейството изглежда като реклама на курортен комплекс – мама, татко и сладичко малко детенце на фона на красива природа, всички са щастливи и се усмихват безгрижно… А и вече нямат търпение да дочакат онзи щастлив момент, в който най-накрая ще гушнат своята рожба.

И ето, детето вече е родено, а реалността се оказва неподозирано сурова.

Във всеки от тежките моменти ми изникват лицата на всички, които ми казваха „Хайде, кога и вие, хайде!“, и тези думи са придружени от зловеща фонова музика. Имам усещането, че всички жени с деца са се наговорили никога да не казват на нераждалите колко ужасяващо тежко е всичко това. Изпитвам силно раздразнение и обида, че никой не ме предупреди реално колко е трудно да си майка – поне едно стихотворение да беше написал някой, посветено на майката, но представена в тази действителна краска на тотална безнадеждност, която се появява на моменти.

Очакване №1: Веднага след като родя, ще стана отново стройна и красива като преди бременността.

Реалността: Възстановяването на предишното тегло и предишната фигура не става толкова бързо и лесно. Нужни са месеци, а понякога и години. Има и такива случаи, когато бременността, раждането и кърменето променят тялото необратимо.

Очакване №2: Щом родя, веднага ще обуя обувките с високи токчета.

Реалността: Токчета може и да обуете, но вкъщи пред огледалото. Да се бута тежката бебешка количка на токчета не е най-добрата идея, затова на младата майка се налага да излиза на разходка с ниски и удобни обувки. А токчетата остават вкъщи да чакат своя звезден час…

Очакване №3: Бебетата спят по 20 часа в денонощие (поне така обещават на курсовете, а и в дебелите книги го пише!), затова ще се наспя, след като родя.

Реалността: Нищо подобно! Децата не спят толкова много, даже най-мъничките. Обикновено те спят през деня по 5 – 6 часа, през нощта горе-долу още толкова В останалото време те бодърстват: плачат, хранят се, искат да си играят, дори в 3 през нощта…

Очакване №4: Аз съм отговорен и суперорганизиран човек, аз ще се справя с всичко.

Реалността: В началото ще ви се струва, че сте се побъркали. От една страна, се стараете да правите всичко така, както пишат в книгите и са ви учили на курсовете за бременни. От друга страна, скоро става ясно, че това на практика е невъзможно. Просто новите ви задачи се прибавят към старите, а денонощието продължава да се състои само от 24 часа и нито минута повече.

Очакване №5: Аз съм подарила на този свят нов живот и сега всичко трябва да се върти около мен!

Реалността: Около вас са се въртели по време на бременността, а сега вече всичко се върти около бебето. Танцът на хормоните по време на бременността е детска игра в сравнение с тези след раждането. Но това околните не ги вълнува. Нещо повече, те ви говорят: „Вече си майка, стегни се и спри да се оплакваш“.

Очакване №6: Аз съм оптимист и следродилната депресия не е за мен.

Реалността: Между 10 и 20% от младите майки страдат от следродилна депресия. Тя се дължи на съчетание на редица биологични, наследствени и психични фактори, но никой не може да каже кой от тях може да я провокира. Тоест никой не е застрахован.

 

Най-разпространените грешки на младите майки, с помощта на които сами усложняват живота си:

  • Считат, че правят всичко погрешно.

Прибирайки се от родилния дом, младата майка осъзнава колко малко знае за грижите за новороденото и си мисли, че прави всичко погрешно. А това не е така, защото майчинството е преди всичко опит, който идва с времето и практиката.

  • Не се подготвят за живота с детето.

Много жени по време на бременността се подготвят само за раждането, но изобщо не се замислят какво ще стане след това.

  • Завишени очаквания.

Бъдещите майки с удоволствие си представят колко наситен ще бъде животът им след появата на детето. Но реалността се оказва съвсем друга. Ден след ден, те правят едни и същи неща и тази монотонност често води до депресии.

Ако майката се притеснява, че състоянието ѝ е далече от очакваното, тя трябва да потърси помощта на близките си и дори на психолог.

  • Не приемат промените.

Опитите да се върне предишният живот не водят до нищо добро. Приемането на промените е първата крачка към щастливото майчинство.

  • Опитват се да следват всеки съвет.

Към младата майка летят съвети от всички страни. Всички я учат как да държи детето, как да го кърми, къпе, облича… Но изобщо не е задължително да се следват всички съвети. Подберете само тези от тях, които ви се струват полезни, а останалите просто игнорирайте.

  • Отстраняват таткото от грижите за детето.

Много често младите майки поемат цялата грижа за бебето, напълно изключвайки бащата от тези задължения. Те считат, че той няма нужния капацитет, за да се справи с тази сложна задача или че няма да я изпълни достатъчно перфектно. А това е голяма грешка. Просто споделете грижите за детето с неговия баща.

  • Не създават у детето режим и ритуали за сън.

За да вървят работите гладко, е нужен режим. И то не само за детето, но и за неговата майка. Той се изработва бавно, съобразно нуждите на бебето и възможностите на неговите родители, но е важно да го има. Когато знаете предварително как ще премине денят ви, кога ще храните бебето, кога ще го разхождате, кога ще го слагате да спи, това е не само удобно и практично, но и внася спокойствие и ред в живота ви. Това ви дава възможност също така да планирате и лично време за себе си – за почивка, социални контакти или козметични грижи.

  • Не се грижат за себе си.

Не се лишавайте от дребните удоволствия – да полежите във ваната, да си направите маникюр, да се видите с приятелка на кафе…

 

За трудностите на майчинството и разочарованието на младите майки от факта, че действителността се различава от филмите, си говорим в темата Кой е най-трудният период?