Парите са важна част от нашия живот, но малко родители могат открито да обсъждат тази тема с децата си. Ние учим детето да яде с вилица, да пресича безопасно улицата, да се държи възпитано…, но незнайно защо се надяваме, че с финансовите въпроси то ще се справи само. А днес е особено важно да възпитаме у децата правилно отношение към парите.
Тръгвайки на училище, децата се сблъскват с нуждата от джобни пари. Тогава родителите започват сериозно да се замислят трябва ли и какви суми да отделят за своите деца, как да контролират разходите им, как да ги научат да не харчат безсмислено, как да не станат жертва на мошеничество или училищен тормоз.
Да даваме ли джобни пари на децата, или да не даваме?
Обикновено родителите се делят на 2 основни лагера: тези, които категорично са против джобните, особено при по-малките деца, и тези, които одобряват. Едните считат даването на пари на децата за разглезване и излишество, а според другите това е жизнена необходимост.
Психолозите и специалистите по финанси считат, че ако се подходи правилно по въпроса, джобните пари могат да се превърнат в инструмент за обучение във финансова грамотност. И това е навик, който е не по-малко важен за живота, отколкото умението да се пише, чете и смята. Ако детето няма възможност поне понякога да си купи нещо само, нещо, което му харесва и силно желае, това може да доведе до комплекс за малоценност, завист към връстниците, алчност и други негативни черти на характера.
По-голямата част от родителите обаче считат, че децата трябва да получават джобни пари и колкото по-рано, толкова по-добре. Джобните помагат на децата да се почувстват самостоятелни, свободни, да се научат да спестяват и да носят отговорност за своите покупки. Успешно се изгражда и навикът да се вземат решения, доколкото детето само решава за какво да изхарчи парите си.
Ако оставим детето без джобни пари, то просто няма да се научи да борави с тях и по този начин липсата на финансова грамотност може силно да усложни живота му. По-добре е да получава малки суми, отколкото нищо. Когато родителите се доверят на детето, че може да се разпорежда с парите си, то придобива самочувствие и чувство за отговорност.
Мнения на родители от форума:
„Като започна училище, мислех да не давам пари и 2 седмици ходеше без джобни, уж да го опазя от лавката. Да, но всичките му съученици имаха пари, пазаруваха от там и се черпеха. Моят като гаврошче се присламчвал да почерпят и него.“
„Момичета, аз още съм далече да давам джобни, но помня моите първи дни в училище. Майка ми не ми е давала с идеята, че имахме стол и там се хранехме в 10 часа, на обяд и следобед. Но всички имаха пари, купуваха близалки, бонбони. Аз не се сещах да поискам, никога не бях имала джобни и един ден просто си взех стотинки от джоба на баща ми. Майка ми, като ме видя, ме разпита и се почувства неудобно, оттогава ми даваше. Та съветът ми е – давайте им, може да е левче през ден, но да си има детето, защото иначе става неловко.“
„Отделно съм много ЗА да му давам пари, за да се научи какво се прави с тия пари, да борави с тях, да се научи да пести, да си прави сметката, да знае кое колко струва и дали може да си го купи. Реално той не познава все още стойността на парите…“
„Като чета мненията в темата, някак се открояват три посоки. Първите, които дават пари за храна в училище. Вторите, които не дават пари за храна в училище и третите, които просто дават пари. Ние сме от третите. Никога не съм казвала на децата, че седмичните им пари са закуски в училище. Дори не си носят пари там. Слагам по нещо в раницата. Даже давам термос с чай. Ако се наложи да обядваме навън, давам допълнително пари за това, тъй като осигуряването на храната е моя грижа и не се включва в смисъла на „джобните пари“. Обядват вкъщи – такъв е принципът – другото е изключение. Но не ги лишаваме от джобни пари. Това са техните пари и те си ги управляват.
Явно това е разлика в аргументите, с които родителите дават джобните – едните за лавка, а другите заради принципа.“
Колкото по-рано, толкова по-добре
Оптималната възраст за получаване на джобни пари е тази, на която децата тръгват на училище, т.е. 7 – 8 години.
Когато решаваме каква сума да дадем, трябва да вземем предвид за какво трябва да стигнат тези пари. Дали с тях трябва да се платят храна и транспорт за деня, или те са осигурени, а даваме някаква сума просто за всеки случай, ако се наложи да се купи нещо допълнително. Има ли осигурена храна в училищния стол, или детето само трябва да реши откъде и какво да си купи? Или може би ще си носи от вкъщи, а джобните му са предназначени само за допълнителни разходи?
Не се притеснявайте да попитате другите родители колко пари дават на децата си, за да не чувства детето ви ощетено или да не изглежда излишно „богато“ на фона на останалите. Съобразявайте се и с възможностите си – няма смисъл да давате големи суми в ущърб на семейния бюджет.
Психолозите препоръчват на по-малките деца да се дават пари 1 – 2 пъти седмично, а на по-големите – веднъж месечно. Това ще даде възможност на децата да усвоят дългосрочното планиране, а гимназистите – да се подготвят за студентския живот.
Как да научим детето да разпределя правилно парите си?
Джобните пари са личните пари на детето, то може да ги харчи за каквото си поиска. Нашата задача като родители е меко и ненатрапчиво да го научим как да управлява финансите си.
Трябва да бъдем готови, че то може да направи грешки. Да си купи нещо безполезно, да даде пари на приятел или просто да ги загуби. Всичко това е цената на опита. По-добре тези грешки да се извършат в детските години, в рамките на няколко левчета, отколкото в бъдеще с много по-значителни суми.
Много родители се опасяват, че децата може да си купуват забранени неща – вредни храни, енергийни напитки, цигари, алкохол… Но този проблем може да се разреши само вътре в семейството. Доверието и разговорите с родителите са много по-ефикасни от строгия контрол. Всички тези грешки могат да възникнат и при децата, лишени от джобни, защото проблемът не е в парите, а в отношенията между родителите и децата, в семейния микроклимат.
Контролирането на разходите от страна на родителите трябва да става незабелязано, без натиск. Най-лесно и дискретно това може да стане, ако извадим банкова карта на детето. Днес много банки предлагат специални детски карти със специфични възможности и немалко родители се възползват от този инструмент за финансово ограмотяване и създаване на необходимите навици у децата си.
Мнения на родители от форума:
„Самоконтролът изисква време. Колкото по-рано се научат да си управляват паричките, толкова ще са по-малки вашите „загуби“ с оглед малкия размер на издръжката, която давате.“
„Да, родителите, които нямат неограничени финансови възможности, ограничават децата си и според мен така е редно. Същото правят и родители с повече пари. Но просто не ми е ясно каква финансова култура ще придобият тези деца, които от малки се научават, че им се дава по много, без да са принудени да направят каквото и да е, за да ги спечелят?“
„О, аз искам да направя точно обратното – да му кажа, че му давам 5 левчета за цялата седмица, да си прави сметка, че ако си ги изхарчи наведнъж, няма да има други до понеделника на следващата седмица. Нали това ми е идеята – да се учи да борави и да си прави сметка на парите.“
„По-добре му давай джобните ден за ден в началото. Подходи така към детето, че да ти споделя съвсем естествено, без натиск, за какво точно ги харчи. Така ще можеш да прецениш как да действаш по-нататък, след като мине първоначалната еуфория и безразсъдното харчене (евентуално). Ако си от майките, които са вманиачени на тема здравословно хранене, имай готовност в началото детето ти да се нахвърли към всякакви боклучави храни като невидяло. Временно е. Важното е да запазиш спокойствие и да не реагираш негативно. Няма да умре от няколко джънка, но пък като види, че вече не са му забранени, ще загуби интерес.
Когато се убедиш, че горе-долу харчи разумно, можеш да започнеш да даваш джобните и на седмица. По-нататък, в по-горните класове – и на месец. Но това зависи от самото дете.“
Умението на детето да цени парите, да ги спестява и да управлява бюджета си се формира постепенно. Това е дълъг и сложен процес, който трябва да започне колкото се може по-рано. Не забравяйте, че най-важният пример за детето сме самите ние – неговите родители.
Теми, в които се разискват въпросите за джобните на децата и се споделя личен родителски опит:
Порасналите деца и семейният бюджет
За джобните на 13-18 годишните