Вашето мило момиченце неусетно се е превърнало от ласкаво котенце в бодлив таралеж? Настроението му се сменя с невероятна скорост, а всяка дреболия може да провокира затръшване на вратата, скандал и истерия? Запазете спокойствие и дишайте дълбоко. Това е пубертетът.
Обикновено съзряването при момичетата започва от 10-годишна възраст. В техния организъм се забелязват физиологични и психични промени, които ги подготвят за настъпването на половата и физическата зрелост.
Проблемите, свързани с пубертета, засягат не само подрастващото момиче, но и неговото обкръжение, най-вече неговите родители. Сложността на ситуацията се крие в това, че то вече е прекрачило границата на детството, но още е далече от зрелостта. Оттук следват и взаимното неразбиране, и първите любовни чувства, и кавгите, и стресът, и затвореността в себе си, и истериите.
Задачата на родителите е да подкрепят дъщеря си в този труден и объркващ я период, да я насърчават, да я предпазват от възможните грешки, да ѝ помогнат да постигне своята индивидуалност и да се справи с комплексите, присъщи за възрастта. При това е важно не само да я поддържат, но и да запазят близостта и откровеността помежду си.
В темата Пубертетът при момичетата – как да подготвим децата? родители от форум BG-Mamma споделят своите проблеми, тревоги и постигнатите успехи в отношенията си със своите дъщери, помагайки им с много любов и загриженост да преминат през тази трудна възраст.
„След много размисъл и четене на най-различни книги стигнах до извода, че при моята дъщеря, предвид буйния ѝ нрав и инат, трябва да се разговаря спокойно, без повишаване на тон, обиди или шамари, тогава тя се отпуска, споделя много и още повече – чувства се добре след споделеното /в противен случай спуска капаците и спира да слуша/. Не я натискам, когато пожелае – тогава, когато е готова тя да сподели. Не искам да се чувства непълноценна, да се сравнява с останалите и да бъде без самочувствие. Понякога имаме ход напред и два назад, но продължавам в тази насока – говоря ѝ постоянно на всякакви теми, обсъждаме ги, най-вече държа да чуя нейното мнение, провокирам я с въпроси. Разбира се, че има и дни, в които съм изнервена, повишавам тон, но умея и да се извинявам. Вярвам, че някой ден ще има резултат от всичко показано, изказано… Вярвайте в децата си!“
„Реакциите ми и периодите на голямата ми щерка също съвпадат със споделените от теб. Много съм се тревожела за нея, на моменти съм имала направо убеденост, че нищо няма да излезе от нея, че ще пропадне, отчайвала съм се. Но все пак след това продължавах да говоря, да говоря, да говоря с нея. Винаги след остър скандал гледах да посмекча нещата, да ѝ обясня защо съм избухнала, ако трябва да се извиня за реакцията. Поглеждах за момент от нейния ъгъл и виждах, че аз на нейно място просто нямаше да имам желание да се прибера в такава къща, където само ми крещят, порицават, намилат… Еми нормално е, на кого ще му е приятна такава атмосфера. Правя така, че на децата да им е хубаво вкъщи, защото иначе следват лоши работи, ако навън им е по-добре през цялото време.“
„Обичайте децата си, показвайте им го, бъдете им опора и ги насърчавайте. Няма значение дали покриват изискванията ви, пак си остават вашите деца. Не губете връзка с тях, нека да ви имат доверие и да ви споделят.“
„Дъщеря ми има приятел от близо две години. Когато за първи път е правила секс с него, дойде и ми каза. Почти беше навършила 16 години. Не ми стана приятно, но не ѝ го показах, само за пореден път говорихме за предпазните средства. Говорим много за нещата, кои са приемливи и кои – не. Към момента съм напълно спокойна за нея, започването на полов живот не ѝ се отрази по никакъв начин на останалите ѝ занимания и дейности.“
„Най-големият приоритет за мен е да запазя доверието ѝ и да продължи да ми споделя, както и досега. Аз имах ужасна връзка с майка ми като тийн и искам да избегна това на всяка цена. Вкъщи няма забранени теми и се опитвам да говорим за всичко открито, но не бих пушила трева с нея, нито пък нещо друго.“
„Аз смятам, че родителят трябва да е родител, а не приятел на детето. Детето си има отделни приятели. Това, че детето споделя с родителите, не означава, че са приятели:) Ако ме разбрахте…“