Може би сте една от онези жени, които обичат да използват израза „да си открадна малко време за себе си“.
„Открадваме“ време, за да бъдем поне за час или за ден малко по-щастливи.
Когато „открадваш“ време за себе си, си го признаваш понякога с палав смях, сякаш си направила някаква полубезобидна беля. Откраднатото време за малки женски глезотии също така потвърждава колко заето – и съответно осмислено – е ежедневието ти и те кара да изпитваш известна гордост. Но понякога те кара да изпитваш тъга. Осъзнавайки, че ако си се озовала в положение да „крадеш“ случайни минути от собствения си живот за малка глътка щастие, то значи неусетно си предала същия този живот под чужд контрол.
Повечето от нас гоним таргети на работа, понякога оставаме с часове след края на работното време, понеже трябва да угодим на тегав клиент, а у дома излъскваме до блясък душкабините, готвим, караме децата на немски и на лека атлетика, планираме семейните почивки, сваляме за пране завесите и ги закачваме обратно, пресаждаме цветя, сменяме котешката тоалетна, перем маратонки, проучваме кои са най-добрите омекотители. Не мислим обаче, че всички тези неща крадат от времето ни – кражба е само тогава, когато трябва да си отвоюваме обратно два часа за разходка без цел, за нова книга или за да поприказваме с майките си.
Животът се подрежда различно, когато се сетиш да решиш по обратния начин уравнението с времето си. Цялото ти време ти принадлежи, то си е твое!
И не, безцелните разходки, смехът, спането до късно, прегръдките, книгите и чашата вино не са откраднати. Откраднато е времето, което прекарвате, докато вършите неща, в които всъщност не вярвате. Моментите, особено споделените, в които сърцето ни е спокойно и пълно, са самия живот, не спорадично кръшване от него.
Именно за тях споделяте в темата Какво направих днес за себе си:
„Спах до късно тази сутрин. После изведох мама на разходка и пазар.“
„Много хубава вечерна разходка край едни блата. Децата снимаха птици и имаше добри попадения . Сега съм с чаша вино и съм си избрала хубаво скандинавско крими за филм.“
„Направих вкусна вечеря и свърших задачите си навреме, направих си маска за лице, сипах си едно вино и си записах час при моята фризьорка. Колко малко е нужно, за да се почувства човек добре! Благодаря за темата, измъквате ме от депресията, която ме беше налегнала.“
„В обедната почивка отидох на среща с колеги от първата си работа след завършване на университета и от която имам много хубави спомени. Всички тези хора са с десетилетия по-възрастни от мен и ме бяха приели като тяхно дете. Минаха много години откакто не работя там, но все още ги чувствам близки. Винаги срещите ми с тях са много мили, емоционални и зареждащи.“
„Сега пия вино пред камината на село, децата са в града с мама, във фурната се пече хляб, пълнен с моркови, гъби и лук. Посяхме три сандъчета с подправки, сигурно половин кубик здравец боднах, където ми видяха очите празно място и програмата максимум за деня е изпълнена.“
„Дарих малка сума за едно болно момче. Дано да пребори болестта!“
„Пих кафе на плажа. Духаше вятър и почти нямаше хора.“