Всеки човек знае, че в основата на здравето стои правилното хранене. Ако понякога като възрастни се случва да пропускаме някое хапване, забързани в работни или семейни задачи, то за децата си не сме склонни да направим такъв компромис. За тяхното правилно израстване здравословното хранене е ключов фактор, който няма как да пренебрегнем.

Много родители се сблъскват с проблема, наречен „злоядо дете“. Има ли обаче наистина злояди деца, или това е просто мит, с който всъщност назоваваме липсата на култура на хранене при малчуганите? Трябва ли да храним децата насила, само и само да не стоят гладни, или правилният подход е да ги оставим сами да определят какво и кога им се яде? Отговорите на тези въпроси търсят редица майки в темата „Вашата история със злоядото дете“ в категория „Деца“ на форум BG-Mamma.

Споделяме с вас техните съвети и истории по пътя на създаването на здравословни навици у хлапетета и се надяваме да ви бъдат полезни.

„С много търпение научихме дъщеря си да обича и да яде индустриални количества плодове и като цяло на здравословно отношение към храната.“

„Хранителният тормоз е нещо, което не трябва да се допуска. Никога не съм карала моите деца да ядат насила. Или да ядат нещо, което не искат. Понякога си позволявам дребни хитрости, например да им скрия броколито в крем супа, защото иначе не ги искат, но не ги насилвам. Но пък и не съм толкова смела, че да кажа: „или ще ядеш каквото има, или стой гладен“.“

„Важно е да се уточни какво значи злоядо дете. Такова, което яде малко, или такова, което яде 2-3 неща? За мен е важно детето да е здраво. Моят син от 2-годишен започна да отказва храни и накрая менюто му включваше 5-6 неща, основно млечни, плодове и въглехидрати. Като количество храната не е била малко, нормална, но еднообразна. Логично последваха дефицити. В момента за щастие храненето му е разнообразно, а всички изследвания – в норма.“

„Със сина ми преоткрихме крем супите. Гледам да са в атрактивни цветове и той много се впечатлява. За по-плътен вкус винаги добавям и по 1 яйце да се забули, вместо застройка. Наистина става вкусно и мога да слагам различни зеленчуци.“

„Пропускането на хранене и липсата на разнобразие според мен води до повишена емоционалност и раздразнителност. Рисковете от разболяване също са по-големи, макар че моите са относително здрави, т.е. не боледуват по-често от нормално хранещи се деца. За жалост, сигурно е и до ген, аз също до много късна възраст нямах изграден режим и не си давах сметка, че това влияе много на работоспособност и емоционално състояние.“

„Либерална съм по отношение на храненето, не го насилвам да яде, давам му по няколко опции да избира, или приготвям нещо, което знам, че ще яде.“

„Според мен в днешно време има хубави начини да скриете нежелания зеленчук или месо в ястие за дете, да го направите да изглежда вкусно и грабващо вниманието. Възпитанието в храненето трябва да бъде умерено, с хитрост, без насилие.“

„Като родител на злоядо дете никога не съм разбирала защо повечето майки истерясват на тема ядене и превръщат злоядството в Шекспирова драма. Навремето, щерката беше на 3-4 някъде и в разгара на неяденето, питах педиатъра ѝ дали трябва да правим нещо. Той се засмя и каза “Не. Предлагаш храна и толкоз. Не го мислиш, не се притесняваш. Дете, което живее в дом с пълен хладилник, няма шанс да се гътне от мъчителен глад”.“

„Намирам двете крайности за еднакво вредни. Както търчането след детето с лъжицата и насилването му да яде е психотично, така и да се готви само това, което се харесва на майката/бащата и детето не хапва, защото не сме се съобразили с предпочитанията му, е обикновен терор и злоупотреба с власт.“