Лятото е в разгара си – време е за море, планини, излети и нови емоции. Специалната ни кампания „Пътувай и споделяй“ провокира запалените пътешественици на BG-Mamma да споделят повече за своите любими дестинации у нас и в чужбина.

Днес ще ви представим част от разказите на Rochellka, mlv, Дамян Калчев, meander и Мariya, които ще ви вдъхновят да откриете нови кътчета в България и ще ви заредят с лятно настроение и приключенски дух.

По стъпките на св. Николай – Калиакра

„Всъщност… Причината да съм ходила до Калиакра сякаш хиляди пъти (и да продължавам да ходя), е фактът, че все още не мога да видя делфини! Една редица хора, с които съм разговаряла за това магическо място, ми споделят, че са виждали делфини неведнъж. Е, поредна година, поредно посещение… И нищо. Но продължавам да опитвам! …

…И стигаме до крайната цел! Това е параклисът на св. Николай. Вероятно всички сте наясно с легендата за 40-те девойки, но по-рядко хората са запознати с легендата за св. Николай. Според нея светецът бягал от турците, та Бог удължавал земята пред него, за да може да избяга.“

По-трудният път до Мусала

„Сфинксът е скала, която гледана от долу прилича на човешка глава. Винаги когато съм била в района съм се чудила какво ли е да се качиш до там. Сега имах шанса да разбера. От нашата позиция Сфинксът приличаше просто на … купчина камъни. И не защото ми липсва въображение.
Седловината между Дено и Иречек, пазена ревниво от Сфинкса (не ни е задавал гатанки, пусна ни гратис) е последното приятно място за започващите да се уморяват крака. Следва доста стръмно изкачване към Иречек. Тук там има нещо като пътека, но по-често просто се върви по склона. Далеч долу се вижда едно от многобройните езера на Рила – Тъмното. Малка компенсация за умората.“

 

Различната планина Странджа и планината пустиня Сакар

„Отдавна знаех, че в този край има нещо мистично, непознато, приютил своят различен свят – природа, история, архитектура, легенди. Както винаги това вълнуваше моето въображение. Стечението на обстоятелствата ме доведе до гореспоменатата язовирна стена, леко изморен от виещите се шосета от Хасково насам. На един хвърлей от язовира се намираше острото каньонче Шейтан дере. Слизайки, видях проядени скали и мързеливо течаща вода. Долу до водата се разкрива гледка към острите канари. Хубаво е да седне човек и да съзерцава причудливите заострени фигури, чувствайки приятната хлад, идваща от водата.“

Тутракан – дунавски импресии

„По време на своето европейско пътешествие през 1841 година Ханс Кристиан Андерсен споделя от борда на парахода „Арго“ колко е впечатлен от мира и спокойствието, царящи на Тутраканския бряг, от красивите градини пред всяка къща. А дали пък къщите с градинки, привлекли вниманието на известния датски писател, не са се намирали в Рибарската махала? Това единствено по рода си рибарско селище на българския дунавски бряг успява по неповторим начин да ни пренесе във времето, когато риболовът е бил основният поминък на тутраканци. Рибарските мрежи, старите къщи на рибарите, лодкарските работилници… всичко тук напомня за нелекия делник на местните рибари и майстори на лодки.“

Разходка до Дяволския мост над река Арда, край Ардино

„В България има няколко обекта, носещи името „Дяволският мост“. Но аз ще ви разкажа за този, намиращ се в близост до град Кърджали, в Източните Родопи, недалеч от град Ардино.

С автомобил не може да се стигне до самия мост или по-точно може, но трябва да се кара доста бавно или да сте с високопроходим автомобил, тъй като на места пътят е покрит с едри камъни и с доста неравни участъци След края на асфалтирания път, където има широко място за паркиране, продължава черен такъв (около 2-3 км), по лъкатушещ баир, където може да се насладим на красотата на природата. След около час разходка пред нас се разкрива красива гледка – гордо извисен над реката ни посреща Дяволският мост.“

Прочетете и останалите пътеписи на потребители на BG-Mamma в блог статията 5 места в България, които да посетим това лято