Как е възможно да има родители, които не обичат децата си еднакво? Що за хора са това?
Темата за родителите, които си имат любимо дете и го облагодетелстват с много повече внимание и обич преди години ни караше учудено да цъкаме с език. Да не обичаш собствените си деца поравно? Звучи несправедливо, болезнено и ненормално, особено за една майка.
Болезнено е, но вярно. Или поне такава е присъдата на науката, такъв е и личният опит на много хора, израснали в семейства с явни любимци.
Родителските предпочитания, насочени към едно от децата, се срещат в много семейства, смятат психолозите. Има съзнавани и несъзнавани причини за това да харесваме и обичаме най-много едно от децата си. И макар ситуацията да е натоварваща и даже травмираща, тя има своите обяснения. Но също толкова вярно е и това, че когато в семейството има любимци и децата не получават еднакво и справедливо отношение, конфликтите са неизбежни, а в зряла възраст често ескалират допълнително.
Как един родител си избира любимо дете?
Изборът е в голяма степен несъзнателен, обясняват психолозите. Едно от децата може да прилича повече от другите (външно и по темперамент) на един от родителите. Тогава родителят инстинктивно започва да се чувства по-близък с него. Дадено дете може по специфичен начин да напомня на родителя на неговия собствен любим родител, или пък на друг обичан човек (като починали баба или дядо). Тогава между родителя и “избраното” дете се заражда по-дълбока емоционална връзка, а детето започва да получава повече внимание, нежност и време.
Искате детето ви да се учи добре? Не му вменявайте, че трябва да бъде перфектно
Понякога в “любимец” може да се превърне по-слабото дете. Ако някое от децата е по-болнаво, по-чувствително или има хроничен здравословен проблем и специални нужди, инстинктът на родителя да го закриля с времето може да наруши сериозно баланса и другите членове на семейството да останат напълно пренебрегнати.
Това са естествени и съвсем човешки емоции и процеси, но е важно всеки родител да си дава сметка за тях и да се стреми поведението му да бъде колкото може по-уравновесено и справедливо.
Уви, в реалността това невинаги се случва
В някои семейства има съвсем осъзнати и явни предпочитания към едно от децата. То може да е по-кроткото и по-послушното. Или пък детето, което има по-добри постижения в училище и в страничните занимания. Ако бащата, например, е запален по спорта, той може да прекарва много повече време с онова дете, което също реши да спортува активно. Въпросното дете ще получава повече похвали, по-топло отношение, повече окуражаване.
Понякога между майката и бащата има неразрешени конфликти и тогава двамата си избират различни “любимци” и се разделят на символични лагери. Децата са използвани като аватари на родителското воюване, а между двата лагера започват да прелитат отровни реплики от рода на: “Отиди да видиш на какво прилича стаята на сина ти” или “Дъщеря ти щеше да се прибере в 9, но явно не смята за нужно да се обади, че ще закъснее. Както винаги!”.
Конфликтите се пренасят във връзките между децата
Ако в едно семейство децата не спират да се карат и бият, често причината са самите родители. Възможно е децата да копират под някаква своя форма родителския конфликт. Или пък агресията им да е причинена именно от усещането, че едно от тях е по-обичано.
В своята тема в BG-Mamma подобен въпрос е получила Детелина Стаменова, психолог и психотерапевт. “Имам сериозен проблем с голямото ми дете (8 г.), което ревнува малкото (4 г.) и се отнася много лошо с него. Мисля да потърся помощ от психолог под формата на сеанси”, пише потребител с въпрос колко сеанса биха били нужни за разрешаване на проблема.
“Детските психолози не предлагат „ремонт на деца“, а внимателно влизат във вашия свят, спомагайки да създадете нов начин на общуване, който също може да е съпроводен с някаква криза”, пише в отговор Детелина. Тя обяснява и следното: “Първата среща следва да е с родителите, за да може вие със съпруга си да промените своето поведение. Оттам нататък, с готовността Ви да промените грешките, които вероятно сте допуснали, расте вероятността да подобрите атмосферата.”
Как да постигнем баланс като родители:
- Избягвайте сравнения от рода на: “Я виж брат ти колко бързо си изяде всичко” или “Как може всяка сутрин сестра ти да е готова навреме, а ти да не можеш едни чорапи да си обуеш сам!”;
- Поощрявайте талантите и добрите страни на всяко едно от децата си;
- Прекарвайте редовно време всички заедно, както и поотделно с всяко едно дете;
• Старайте се да не заемате прибързано страна в конфликтите между децата си; - Давайте им общи задачи и им обещайте награда, ако се справят добре. По този начин ще ги окуражавате да работят в екип и ще им помогнете да задълбочат близостта помежду си;
- Стремете се да разпределяте времето и вниманието си справедливо.