Ако се чувствате привлечени към тв предавания, в които всеки епизод гърми и трещи от караници, това не доказва, че сте глупав, нещастен или конфликтен човек. 

Еволюционната психология има интересно обяснение защо чуждите скандали ни привличат – и все пак, на зрителския фронт не всичко е розово и прекаляването с този тип съдържание наистина може да е червен флаг за личностен проблем.

Независимо дали сървайвъри се карат за варен ориз, хиалуронови диви си скубят косите за пианиста Евгени или шеф Ангелов навиква плувналите в ледена пот участници в неговата “кухня от ада”, да хвърляме по едно око на екранните драми е guilty pleasure за почти всеки от нас.

Казано другояче, към скандалджийските риалитита почти никой не остава безразличен. 

Дори хората, които тръбят, че тези зрелища са им под нивото и ги атакуват с гневни статуси в социалните мрежи. Всъщност точно този тип разпалени критици доказват същата еволюционна теория, а именно тази, че конфликтите имат силен, понякога даже хипнотичен ефект върху хората.

Агресията като част от оцеляването

За да оцелява и да просперира една група хора, от еволюционна гледна точка тя трябва да може да завоюва ресурси. Иначе казано, да ги заграбва от други групи хора. В този смисъл участието в конфликти е едно от нещата, които ни тласкат напред. Затова “воюването” малко или много има притегателна сила за всеки отделен човек, както и за обособените групи от хора.

Въвличам се в конфликт, следователно упражнявам своята способност да установявам доминация върху някакви ресурси. Горе-долу това е еволюционното уравнение, по силата на което ни харесва да заемаме страна в конфликт, независимо дали става дума за реална ситуация или за лагерите в “Ергенът”.

Ако пишете агресивни статуси във Фейсбук, с които обявявате всички фенове на предаването за глупаци, вие сте част точно от същото уравнение. Очертавате два въображаеми воюващи лагера – глупави гледащи срещу елитарни бойкотиращи – и демонстративно заставате от едната страна, за да привлечете последователи (да станете част от воюваща група).

Още по темата от нашия блог:
Не хабете своя глас само за спорове в социалните мрежи, казва психологът Ина Иванова

Не всичко е толкова безобидно

След като изяснихме теорията на еволюционните психолози, нека ви кажем и защо залитането по скандалджийски предавания може да издава проблем.

Известен факт е, че всички ние сме привлечени от нещата, които са ни познати. Така и хората, отгледани в конфликтна среда показват засилена тенденция да се въвличат в конфликти и като възрастни. Това е примка, която във времето се затяга все повече. Чувството за нещо познато ни кара да влизаме в още и още конфликтни сюжети. Не ни остава време и енергия да възпитаваме у себе си качества за мирно справяне с проблемите и за хармония в общуването с другите и със света като цяло.

Значи ли това, че ако постоянно се занимаваме с чуждите вражди, с времето самите ние ставаме по-мнителни, по-крайни, по-склонни да реагираме деструктивно и първично? Отговорът е по-скоро да.

Светлата и тъмната страна на “шаденфройде” – немската дума за радостта от чуждото нещастие

Шаденфройде идва от Schaden (“вреда”) и Freude („радост“). Използва се и в английския език за означаване на онова сладостно, макар и мрачно чувство на задоволство от чуждото нещастие. 

Шаденфройде също не се тълкува еднозначно и не е непременно нещо лошо, но често не е и нищо добро. Да злорадстваме, когато нещо лошо се случва на друг може да е изява на чувство за справедливост. Ако възприемаме потърпевшия като лош човек, то нашето шаденфройде в случая е напълно естествено. Склонни сме да злорадстваме и по силата на еволюционния принцип “ние срещу другите”, когато сме групирани и враждуваме и нещо лошо връхлита човек от противниковия отбор.

Психолозите обаче предупреждават, че по-често злорадството се открива у хора с психопатски и нарцистични черти. Така че и тук, както и в предходните случаи, трудно можем да кажем къде точно е мярката.

Ами ако просто сте нещастни?

Накрая стигнахме и до най-простичкото обяснение за това защо някои от нас обичат да гледат бурни сцени на чужди вражди.

Конфликтите на другите имат свойството да освобождават собствената негативна енергия. Ако човек таи у себе си дълбоко заровени неразрешени проблеми, ако се чувства онеправдан и неудачник, ако времето му минава непълноценно, чуждите разправии могат временно да отвлекат вниманието му и да му подействат облекчаващо. Вътрешната логика е: Може да съм зле, но ето, че и другите са зле.

Завистта твърде често също е фактор. Например ако силно завиждаме на определен тип жени (млада/ привлекателна/ живяла в чужбина/ с добри материални възможности и т.н.), става ни драго да видим как в някое предаване представителка на същата група бива обиждана, осмивана и изолирана.

Too much Schadenfreude will kill you

Всичко това ни води към финалното заключение, че е нормално популярните телевизионни дрязги поне малко да са ви любопитни.

Означава ли това, че сте завистлив неудачник? Със сигурност не. Ако обаче сте изключително запален зрител точно на този тип предавания и ако единствено интригите и обидите могат да ви заковат пред екрана, сигурно имате проблем. Ще ви се отрази добре да обърнете поглед навътре и да поработите върху разрешаването на проблемите си по зрял и осъзнат начин.

Също така, дистанцирайте се от хора, за които сцените на оскубани коси и размазан от сълзи грим очевидно са едничка радост в живота. Чак толкова настървено следене на ергенските, сървайвърските и други подобни неволи е признак, че срещу вас стои завистлива и твърде недоброжелателна токсична личност. И може да сте почти абсолютно сигурни, че този човек се храни не само от телевизионни драми – ако в някакъв момент ви застигне беда, не само няма да ви помогне, но и ще изпита задоволство от ситуацията.