Начало на ново разделение – така психологът Ина Иванова определя психологическите промени, които засегнаха българите с началото на военните действия в Украйна и породената от тях криза.

Според Ина, малцина са хората, които са останали психологически незасегнати от кризата. Това беше и причината да потърсим именно нейната професионална гледна точка в момент, в който хората масово са измъчвани от несигурност и тревожни мисли и в който в социалните мрежи се водят паралелни “войни” и вземат връх крайните мнения, разделянето на лагери и агресията. В качеството си на психолог и на експерт, признат на европейско ниво, Ина Иванова ни предлага един балансиран поглед към случващото се и споделя стратегии за справяне – от това как да разпознаем признаците на прекомерната тревожност до това как да се дистанцираме от разрушителните модели на поведение в социалните мрежи. 

Какво се случва с българите в психологически аспект след началото на войната в Украйна?

Свидетели сме на съпричастност към бежанците, свидетели сме и на негодувание спрямо политиките на световните и наши лидери. Свидетели сме на ново разделение. Ако до скоро разделението беше по повод пандемията и мерките свързани с нея, сега е с друг характер.

Изглежда, че много хора изпитват страх от кризата, несигурност за бъдещето, опитват се да се подготвят за недостиг на горива и хранителни продукти. Има ли конструктивен подход в такава ситуация и къде е границата между разумното и паниката?

Трудно е човек да остане с хладен ум, когато вижда как всичко, което до вчера е било даденост и част от ежедневието днес се отнема от него. Конструктивните подходи в голяма степен са в ръцете на управляващите, тъй като това са политики, които само те могат да решат – цени на горива, храни, акцизи, ДДС, помощи и т.н. Нима ние можем да решим тези теми?

Всеки индивидуален човек има задачата да се погрижи за себе си и семейството си. Инфлацията изяде повишенията на заплатите. Доскоро се говореше за феномен, наречен „масовото напускане“ – хора напускат настоящото си работно място, защото имат възможност да започнат работа с чувствително по-висока заплата в друга компания. Сега ще видим темповете, с които това ще продължи и дали няма да се ориентират към сменяне не просто на работата, а и на държавата.

Началото на военните действия в Украйна дойде след две години пандемия, изолация и страх. Какво се случва с човешката психика, когато в глобален аспект имаме такова натрупване на кризи? Дали на подсъзнателно ниво у хората се отключва очакване за апокалипсис, което води до отчаяние?

Аз не бих гледала на ситуацията като на прецедент. Поколения и преди нас са живели във времена на една, дори две войни, пандемия и куп други сериозни кризи. Това не е нещо нормално, но неслучайно е казано, че мирът е времето между две войни…

След големите кризи често следва нов вид социален ред, нововъведения, промени, които  имат голямо влияние за начина на живот на обществото. Но сега следва една промяна, която ще раздели хората по начин, който за нас е непознат в голяма степен, защото свикнахме глобализацията да е част от живота ни. Свикнахме да можем да пътуваме, да общуваме и да пазаруваме свободно по целия свят. 

Сега сме на прага на един изцяло нов етап в историята, за който можем само да предполагаме какво ще ни донесе. 

Каква е твоята оценка за националните медии в тази криза? И би ли застанала зад твърдението, че те системно всяват паника?

Не бих застанала зад никое крайно мнение, което не подлага на обективен анализ всички гледни точки. По-скоро бих задала въпрос – защо има такива медии, кои са те и какви интереси обслужват. Когато знаем коя медия от къде произлиза по-ясно разбираме това, което се излъчва по нея. В други страни медиите прозрачно обявяват своите политически и други пристрастия.

Огромно впечатление прави средата в социалните мрежи и особено във Фейсбук, която сякаш става все по-подвластна на агресията. Разделението на лагери, войнствената реторика, дезинформацията и нетърпимостта харакетизират повечето постове. Защо се случва това? 

Facebook е много интересен продукт, който ни показва неща, които самите ние искаме да видим и потвърждава мнението ни. Общо взето това, което виждаме във фийда ни е продукт на това, което четем, харесваме, коментираме и следваме. 

Това не означава, че не ни показва само неща, които харесваме и подкрепяме, ами и точно обратното. Показва и ни и всичко, с което не сме съгласни и не харесваме, за да провокира реакция от наша страна и да потвърждава колко грешна е другата гледна точка. 

За всеки един човек това, което вижда във Facebook е нещо различно. Затова, ако виждате неща, които не харесвате, не подкрепяте и ви дразнят, то спирайте следването на такива теми. 

Същото е и с човешкия мозък, той обръща внимание и забелязва неща, които ние считаме за важни и вярваме в тях. Независимо дали това е нещо положително или отрицателно. 

Получаваме потвърждение за това, в което вярваме. Прост пример – дали вярвате, че можете и сте способни или вярвате в точно обратното, то и в двата случая сте прави и ще получавате потвърждение, че е така. Песимистът винаги ще получава потвърждение, че нещата няма да се получат. Оптимистът пък ще получава потвърждение, че ще се получат. 

Както във Facebook така и в живота трябва да се научим да вникваме в собствените ни нагласи и ако те ни дърпат назад, да се научим да ги променяме. Ако не ви харесва какво се случва в социалните мрежи, то не стойте там. Ако не ви харесва как ви карат да се чувствате определени хора и ситуации, то направете същото.

Смяташ ли, че хората са манипулирани по някакъв начин с цел да стават все по-враждебни един към друг?

Манипулацията е инструмент, който се използва твърде отдавна, за да го разглеждаме като ново явление. За манипулация и критично мислене се говори още по времето на Платон. Според мен е по-важно да се запитаме дали сме се научили да търсим и друго мнение, което е различно от нашето, за да можем да сме сигурни, че разбираме ситуацията, в която сме поставени и да подлагаме всичко на обмисляне. 

Колкото по-разделени са хората, толкова по-лесно могат да бъдат управлявани техните настроения, това не е нова практика, но все по-успешно се налага поради технологичните улеснения за разпространяване на различни видове пропаганда.

Има ли нещо, което всеки човек би могъл да направи, за да се спре воденето на въпросните “виртуални войни” в социалните мрежи?

Да се опитваме да убеждаваме някого в нашата истина често води до изтощителни спорове без особен успех. Според мен, човек има право да споделя мнението си, но да се опитва допълнително да влиза в спорове е губене на време. 

Колкото повече един човек вярва в нещо, толкова повече ще го убеждавате, че е прав, ако се опитвате да го оборвате. Освобождавайки се от нуждата да доказваме, че сме прави пред някому е първата крачка към това да се отдръпнем от онлайн войните в социалните мрежи. 

Но! Има и едно голямо „НО“. Ако сме твърде пасивни и мълчаливи, то даваме право на глас на някой друг да говори вместо нас, но е хабене на енергия да се използва само за  спорове в социалните мрежи.

В тази криза кои са най-уязвимите групи хора в психологически аспект?

Малцина са тези, които не биха били засегнати в такива времена. Засегнати са основните  човешки нужди, които са свързани с физиологични нужди като достъп до храна например. Когато цените се повишават все повече хора ще трябва да мислят за ограниченията в тази посока. Стресът от липсата на друга основа човешка нужда –  усещането за сигурност, допълнително влияе на психическото състояние на хората, взаимоотношенията с околните и т.н.

Как да разпознаем признаците на опасно завишена тревожност? И как можем да помогнем на себе си и на близките си?

Промени в обичайното поведение и състояние. Сред симптомите на висока тревожност може да са:

  • нервност, безпокойство или напрежение
  • усещане за надвиснала опасност, паника или страх
  • ускорен сърдечен ритъм
  • учестено дишане или хипервентилация
  • повишено или силно изпотяване
  • треперене или мускулни потрепвания
  • слабост и летаргия
  • трудности с фокусирането или ясното мислене за нещо различно от това, за което се тревожите
  • безсъние
  • храносмилателни или стомашно-чревни проблеми
  • силно желание да избягвате нещата, които предизвикват безпокойството
  • мания за определени идеи
  • извършване на определено поведение отново и отново
  • тревожност около конкретно житейско събитие или преживяване, което се е случило в миналото

Можем да си помогнем като осъзнаем, че има две основни групи проблеми. Първите зависят от нас и можем да направим нещо по въпроса, докато вторите не зависят от нас и не можем да направим нищо. 

Ако твърде много се тревожим за вторите, то няма да ни остава енергия да се справяме с първите. 

Какво би посъветвала хората да правят всеки ден?

Да не изпадат в крайни мнения, да вярват в собствената си способност да се справят с предизвикателствата и да развиват нови умения, които да им помогнат да станат по-конкурентноспособни за професиите на бъдещето, защото вече не е необходимо да живееш в дадена държава, за да работиш в нея.

Ина Иванова е съосновател на „Наука за хората“ – компания, която предоставя обучения и консултантски услуги в сферата на ефективното общуване, невербалната комуникация, изграждането на имидж.

Тя е и един от експертите, към които всеки регистриран потребител на BG-Mamma може да зададе своя въпрос и да получи съвет в рамките на инициативата „Специлистите говорят“.

Можете да се включите в дискусията по темата тук