Кои според вас са признаците, че един мъж е мамино синче?
“Роден и отгледан в България” е един от първите потребителски отговори на този въпрос в специално създадена тема във форума.
Отвъд шегите, у нас проблемът с прекалената близост на доста пълнолетни мъже с майките им изглежда широко разпространен и за съжаление често проваля въпросните мъже, когато се опитват да създават собствени семейства. Естествено, по темата е изписано много. Сравнително рядко обаче срещаме научна информация за точните причини между майка и син да съществува такава връзка. Малко се знае и за това, че така нареченият “емоционален инцест” се случва не само между майки и синове, но и между майки и дъщери. Еднаквият пол не е застраховка за детето срещу това да се окаже въвлечено в такава разрушителна динамика.
Какво означава емоционален инцест
Терминът е на проф. Кенет Адамс и няма сексуален смисъл. За емоционален инцест се говори тогава, когато родителят превръща детето в заместител на съпруг/ съпруга, само че в психологически аспект. Детето е използвано като довереник, изповедник, закрилник, намесено е в проблеми, с които изобщо не подхожда да занимаваме едно дете. Родителят го натоварва с ролята да бъде емоционална опора, компаньон, източник на комплименти, окуражаване, дори съветник при вземане на решения по въпросите на възрастните. Тоест всичко, което би правил един романтичен партньор, с изключение на сексуалната част. Редица психолози смятат, че за едно дете емоционалният инцест (наричан също прикрит инцест – covert incest) нанася травма, сходна с тази при истинско сексуално малтретиране. Като възрастни тези хора са неуверени, с изключително ниско самочувствие, измъчвани от вина. Несъзнателно се стремят към връзки, които разрушават личните им граници.
“На мама малкият мъж”
Емоционалният инцест може да възникне там, където на родителя му липсва емоционалната и житейска опора от страна на истински, възрастен партньор. Често това са разведени или овдовели жени (или мъже), както и хора в проблемни семейства – с партньор, който изневерява, зависим е от алкохол или хазарт, или по някаква друга причина е загърбил половинката си. Тогава пренебрегнатият родител може егоистично да привлече детето на мястото на партньора предател – за утеха и подкрепа. Оплаква се от поведението на бащата на малкия довереник, търси съпричастност, случва се да изрича неща като: “Само ти можеш да ме разбереш”, “Баща ти никога не ме изслушва така”, “Бясна съм му! Хайде да излезем само двамата на разходка, единствено така ще се успокоя”.
“На тате красавицата”
Същата динамика е възможно да се случи и между баща и дъщеря. Отчужден и ядосан на майката или разведен и свободен, но неспособен да формира пълноценни нови отношения, мъжът може да използва дъщеря си за утеха и за себеутвърждаване. Често срещан скрит мотив за емоционалния инцест може да бъде и патологичният нарцисисъм на родителя. Майката или бащата добре знаят, че никой не би могъл да им се възхищава и да ги обожава така, както собственото дете. И се поддават на изкушението да приучат детето си да ги обсипва с комплименти. “Тази рокля си я купих, защото Тонката ми каза, че с нея изглеждам като принцеса” – звучи много сладко, само че от психологическа гледна точка е дълбоко нередно едно дете системно да се въвлича в оценки за привлекателността на майка си или баща си. Нередно е и самият родител постоянно да задава въпроси на детето за това как изглежда, кой парфюм да си сложи, да си пусне ли косата или да я върже и т.н.. Внимавайте за подобни реплики: “Винаги съм с този одеколон, защото моята Мими най-много го харесва и ме иска само с него” или “Бобчо ми каза, че на тази снимка съм много красива, но ми забрани да я качвам във фейсбук, за да не ме гледат другите мъже”.
Опасно е и когато родителят насилствено извайва детето според собствената си представа за привлекателност.
“Майка ми много харесва как на моята фигура стои панталон с ръб. Много се ядосва, когато нося дънки, затова спрях да си купувам”. На някого това може да звучи като загриженост и като нормално майчино желание детето й да изглежда добре. Разликата идва от това, че в случая майката не дава съвет – тя безцеремонно и безапелационно налага мнение. И даже се ядосва, когато нейният малък мъж се отклони от стандарта й за елегантност и атрактивност. Нищо че “малкият мъж” вече е прескочил 40. Изобщо всякакви твърде чести, натрапчиви коментари между дете и родител на тема привлекателност могат да бъдат сигнал именно за емоционален инцест.
“Хората често ни бъркат за гаджета”
Нека ви споделим за още един безотказен начин да разпознаете емоционалния инцест – това е спонтанната реакция на околните. Американският психолог Адена Банк Лийс споделя такъв типичен пример от практиката си. Нейна пациентка, която се бори с последиците от емоционален инцест, споделила как когато с татко й сядали в някое заведение се случвало възхитени от двойката непознати да казват: “Това е младата Ви съпруга, нали?”. Околните много често долавят по подсъзнателни пътища наличието на перверзен елемент в отношенията на родител и дете. И когато видят майка и син, нагласени с дрехи в еднакъв стил, за да излязат на кафе или на бар, спонтанно могат да възкликнат: “Леле, хората ще ви вземат за гаджета!”. Всъщност точно към този комплимент се стреми майката, ненаситна за постоянни уверения, че младите връстнички на сина й няма да я изместят от пиедестала, че синът й винаги ще се възхищава най-много на нейната персона.
Справедливост и за дъщерите, обсебени от своите майки
Емоционалният инцест е напълно възможен дори между майка и дъщеря. За този сценарий се говори малко, което допълнително утежнява ситуацията за тези момичета. Но както синът може да бъде превърнат в “малкия мъж на мама”, така дъщерята може да се окаже въвлечена в размяна на ролите и да трябва да се държи като покровител и спасител на собствената си майка. Да я утешава, да я развлича, когато е тъжна, да я изслушва за проблемите й с безразличния и негоден за нищо съпруг, да разплита вместо нея драмите й с мъжете. Такива майки често изричат реплики като: “Баща ти пак ми вдигна кръвното! Звънни му и му кажи, че трябва да купи нови щори. Не мога да се оправям с него, направо съм се разтреперала!” – пример за насилствена размяна на ролите между дъщерята и съпругата. Вместо да получава подкрепа от родителите, на детето му се налага да се намесва и да разрешава битовите и емоционалните им проблеми.
Крайно нередно е и това едно дете, макар и вече голямо, да бъде изповедник на майка си на интимни теми. Например да чуе оплакването, че майка й е само на 50, а баща й вече не искал да правят секс. И че нищо чудно да си е хванал някоя любовница на работа. А дали пък дъщерята да не го поразпита и да види какво може да изкопчи от него по тази тема?…
Социалните предразсъдъци са много мощен фактор за това дъщерите, станали жертва на своите майки, да не намират разбиране и да се оказват в задънена улица. Защото ако подобни отношения между майка и син будят подозрение, при момичетата почти винаги е обратното. Мъж, който непрестанно обгрижва мама, все някога отнася шамара „мамино синче“. В същото време обществото ни поощрява дъщерята, която стои на телефона часове наред вечер, изслушва и утешава, с готовност организира екскурзии по женски за мама, когато бащата грубиян пак я е разстроил, отказва се от собствения си личен живот, за да й прави компания. Това се приема за грижовно отношение и заслужена благодарност към майката. Ако изпита осъзнато желание да се дистанцира от обсебващата майчина фигура, такава дъщеря започва да се дави в чувство за вина. И може да се окаже окована за майката страдалка до края на живота си.
В опит да кажем накратко най-важното:
Емоционалният инцест не касае това колко близки са родителят и детето, а се отнася до естеството на връзката. Никое дете не бива да бъде натоварвано от майка си и баща си с отговорности, типични за романтичен партньор.
От едно дете не трябва да се очаква да решава емоционалните проблеми на майка си и баща си.
Не е нередно да говорим честно за някои свои проблеми, но по начин, който внимателно сме съобразили с възрастта на детето. Точно това съветва и психологът Людмил Стефанов в това интервю специално за нашия блог.
Нередно е да очакваме от детето да намира решенията вместо нас и да го задължаваме да ни бъде утеха.
Неуместен опит за шега е да питаме детето: “Като пораснеш, искаш ли да се ожениш за мама/ да се омъжиш за тати?”
Не е нормално да превръщаме атрактивността – своята или тази на детето – в съществен аспект от взаимоотношенията си с него.
Ако смятате, че сте жертва на емоционален инцест:
Първо, приемете факта, че ви е нанесена реална травма. Разрушителните последици за психиката в такава ситуация са съвсем истински, независимо дали някой друг приема това за истина, или не. Цял живот е трябвало да проявявате състрадание и грижа към майка си или баща си – време е да обърнете състраданието и грижата и към себе си.
Потърсете ресурси по темата – научни статии, лекции и книги. Знанието води до яснота, а яснотата има огромна сила да лекува.
Потърсете подкрепа – професионална помощ от психолог, както и разговори с близки приятели, изправени пред сходен проблем. Обграждайте се с такива хора, които подкрепят израстването ви, вместо да ви внушават чувство за вина, че сте лош човек, понеже искате да се дистанцирате от родителите си. В BG-Mamma благодарение на психолозите Людмил Стефанов, Детелина Стаменова и Ина Иванова предлагаме абсолютно безплатна и анонимна консултация онлайн, като част от инициативата Специалистите говорят.
Осъзнайте, че ниската ви самооценка и липсата на граници ви тласка винаги към връзки, в които с вас се отнасят зле. Емоционалният инцест в детството буквално програмира човек за низ от провалени връзки. Защо? Защото едно дете просто няма капацитет да заеме мястото на възрастен, да замести съпруга/ съпругата, да оправи брака на родителите си. То задължително ще се провали – и ще усеща това. Преживяването след години кара човек несъзнателно да избира партньори, за които също няма да е „достатъчно добър“. Хора, които го пренебрегват, унижават, изневеряват му, държат се дистанцирано, отказват му емоционална подкрепа.
Простете се с мита за прекрасното детство.
Тази стъпка се оказва изключително трудна за жертвите на емоционален инцест. Американският фамилен терапевт Патрисия Лав установява, че повечето хора, преживели емоционална злоупотреба в детството, убедено твърдят, че са имали прекрасно детство. Много е важно да се простим с този мит и да развиваме себерефлексия за реалните събития. Лав казва, че не пропуска да каже на своите пациенти едно нещо:
“Можеш да се върнеш вкъщи отново, но трябва да си сигурен, че няма да забравиш и себе си.”