Тревожност, страх, все по-явно разделение и повече гневни спорове – така психологът Детелина Стаменова вижда накратко ситуацията у нас от началото на пандемията.
“Толкова спорещи хора не бях виждала от много отдавна”, споделя Детелина, която потърсихме за разговор по повод 10 октомври – дата, определена от Световната здравна организация за Световен ден на психичното здраве. Детелина Стаменова е и един от психолозите, към които можете да се обърнете анонимно и безплатно чрез инициативата “Специалистите говорят” в BG-Mamma.
Друг знак за засилената тревожност у хората, който Детелина забелязва, е засилената консумация на алкохол. В интервюто потърсихме отговор на въпроса какви са по-добрите, достъпни начини да се справяме със стреса и с несигурността, която изпитваме за бъдещето, а препоръката на психолога ще откриете в отговорите й по-долу:
Ако трябва да скицирате в най-общи линии психологическия профил на българина днес, как ще изглежда той?
Това е много труден въпрос, защото „българинът“ има много лица и вместването му в няколко думи или ще бъде твърде общо или твърде неточно. Ще споделя няколко наблюдения по-скоро като човек, отколкото като психолог – от една страна виждам тревожността през засилената консумация на алкохол и други вещества; липсата на концентрирано внимание чрез скачане на общественото мнение от тема на тема без критичността на довършване и разтоварване на натрупаното напрежение през конкретни действия – например днес яростно сме на едно мнение, утре на друго, но така и пътищата си остават опасни; градската среда – с извадени плочки на току-що направените улици; а детските градини – малко.
Как се отрази на психиката на българите продължаващата корона криза?
Думата, която ми изниква е „разделение“. Толкова спорещи хора не бях виждала от много отдавна. Дали е гняв или страх, зависи от контекста на живота на всеки един, но мисля, че ковид като въглен върху скица подчерта основните психологически характеристики на всеки.
А има ли тази ситуация някакво специфично въздействие върху психиката на децата?
Наблюдавам, че има родители и колеги, които заемат позиция, че не се отразява. Моето мнение е, че има проблем, но още е трудно да му дадем точно описание, защото още е аморфно и макар да виждаме нежеланието за излизане у някои деца навън; липсата на концентрация у други; проблеми с храненето; липса на мотивация и т.н., тепърва през идващите години ще разберем какво се е случвало в семействата на хората и как състоянието на възрастните се е отразило на децата.
Когато семейството е изправено пред някакви трудности, как да говорим с децата за тях?
Честно и информирано. Когато ви предстои разговор потърсете статии, книги, говорете с професионалист, за да намерите точните думи първо за себе си. Двете големи трудни теми за разговор с децата са обикновено секс и смърт, двете големи табута за откровен разговор у нас. Все пак България си остава държавата, в която сексуалното възпитание още предизвиква припадъци и гневни изблици в някои политически сили и групировки, като в същото време по ранната бременност и заболяванията, предавани по полов път сме винаги в челните европейски класации. Заради това да бъдем спокойни, колкото и да не са били провеждани подобни разговори с нас на същата възраст – е начин да бъдем достатъчно добри родители.
Можем ли сами да “лекуваме” по-леки форми на тревожност и депресия? И кога според вас задължително един човек трябва да се обърне към психолог или терапевт?
На първо място е важно да можем да определим, че имаме проблем – има хора, които с помощта на книги или курсове за самопомощ успяват да преодолеят такива периоди, наистина. Но ако един проблем започва да пречи на начина на живот – тогава е желателно да се обърнете към някого, за да „сверите часовника“.
Срам ли го е все още българинът да отиде на психолог? И какви са основните причини много хора с проблеми все още да не получават професионална помощ?
Моите наблюдения за последните 10 години са, че тази стигма се разчупва. Малко уточнение – има разлика между психолог и психотерапевт. Много психотерапевти са психолози, но не всеки психолог е психотерапевт.
„Терапевт“ означава, че съответния човек е обучен в определен тип терапия, като всяка от официалните школи предлага теоретична рамка на това как се провеждат срещите с пациенти и осъзнато развива определени качества и умения в терапевта по време на дълго обичайно около 4-5 годишно обучение (и продължаващо нататък), по време на което се преминава през лична терапия, наблюдение на студента по време на първите случаи, които поема и даването на насоки от страна на неговите преподаватели, което гарантира до голяма степен съответното лице да е в услуга на своите пациенти.
Какво показва опитът ви с най-младите пациенти? Какви проблеми срещате най-често при младежите?
Като терапевт съм насочила работата си с хора над 15-16 години, защото по-малките е подходящо да се виждат с детски психолог заради разликата между ранната и зрялата възраст. При младите хора (до около 25) виждам в момента трудности, характерни за младостта като несигурност в себе си, тревожност за бъдещето, но и някои неща, които не са били характерни за по-ранните поколения като значението и влиянието на социалните мрежи за външния им вид и самооценката; онлайн тормоза и други „екстри“ на виртуалния свят.
Още от блога на BG-Mamma: Давате ли на децата си допаминова дрога?
Какъв е вашият най-простичък съвет за справяне с трудни ситуации, със състояния на стрес, гняв, безнадеждност? Има ли някакъв универсален похват, с който човек може сам сравнително бързо да си помогне?
Воденето на записки, под формата на дневник, е един от ефективните и лесни начини за преминаване на трудни периоди. Времето, което човек отделя за това да мисли и намира точните думи, да проследява мислите и действията си, ражда идеи за това какво е най-добре да направи, както да може да се върне назад във времето, за да види как се е чувствал (понякога забравяме или украсяваме). Това е вид медитация дори. В момента с издателство Сиела подготвяме издаването на такъв дневник през месец ноември, който ще дава възможност да се правят такива бележки.
И един последен, по-личен въпрос. Можете ли да споделите за случай от вашата практика, който чисто човешки дълбоко ви е развълнувал?
Всеки един от хората, с които работя ми, доверява големи части от себе си и всеки път се потапям в магията на този тип връзка, заради което не мога да определя като степенуване, но ако говорим за дълбоко вълнение – винаги се чувствам обилно щастлива, когато науча, че някой от пациентите ми чака бебе – като майка или баща, както и когато видя, че заедно с нормалните проблеми, човек успява да преживее и задоволството, щастието и обикновеността на всеки свой ден.
Още от Детелина Стаменова четете и на сайта й www.detelinastamenova.com
Очаквайте през следващата седмица и разговора ни по темите с Людмил Стефанов – психолог и психотерапевт, който също подкрепя проекта “Специалистите говорят”.