Вече имам чувството, че съм бременна цял живот. Тежи ми, отново съм кисела и искам да дойде време да раждам. Искам ли казах? Дали? За моя изненада, вместо да съм по-спокойна с второто, е точно обратното – скована съм в безмълвен ужас и разигравам в главата си безброй сценарии. А всъщност дори не знам защо ме е страх. Първото ми раждане беше едно от най-приятните и вълшебни преживявания в живота ми и вече 8 години се усмихвам когато си спомня за него. Трябва да се взема в ръце. Не ми е присъщо да съм такава. Поемам дълбоко въздух и се зареждам с огромна доза доза позитивно мислене…

Гладна съм! Вече не ми е позитивно.
Дотук съм качила „скромните“ 19 килограма, а тялото ми сякаш се стреми да ги закръгли поне на 30 до края на бременността и постоянно ме кара да ям „здравословни“ неща като вафли, сладолед и пържени картофи.
Все още ходя на работа, но това не само, че не ме поддържа във форма, а покрай моето мрънкане и колегите започнаха да ги въртят колената, да им тежи на кръста и да ги стяга шапката. Обаче си ме търпят милите, какво да правят. Даже съм сигурна, че ще им липсвам поне малко като изляза в майчинство.

15 минути са минали и вече за трети път си сменям настроението. Сега ми е щастливо, приповдигнато и развълнувано. Представям си как ще гушна малкото червено и смачкано човече (Да, червени и смачкани са. Онези красиви розови бебенца, които виждаме по филмите, ги получаваме чак след 2-3 месеца отглеждане). Вече нямам търпение! Знам, че няма нищо страшно и ме очакват само прекрасни неща.

Дойде времето и за едно от най-милите занимания през цялата бременност – започнахме и с покупките за бебето. Да избираш и купуваш дрешки толкова мънички, та да ти е трудно да повярваш, че в тях би могло да се събере истинско човече… докато не дойде моментът, в който установяваш, че те дори все още са големи за въпросното човече.
Този път реших да не прекалявам както с баткото и да взема само най-необходимото – количка, креватче, повивалник, няколко бодита и гащеризончета, спално бельо, 1-2 шишета, помпа за кърма (ще има отделен пост за кърменето, разбира се), слинг (за бебеносенето също ще ви разкажа)… сигурно нещо пропускам… „Оооо, тези обувчици са толкова сладки! Нищо, че са за тригодишно, ще ги взема!“

Естествено, отново натрупах излишни неща, но сякаш по-малко от предния път. Бях се зарекла, че няма да купя абсолютно нищо в розово, но в крайна сметка ВСИЧКО е розово. Е, има и малко сивичко все пак, но очевидно ще имам розово Барби бебе. Молех се само да не ми хрумне да му връзвам джуфки и ленти на плешивата главичка, но още преди да вляза в родилното вече имах осигурени поне 10 в различни десени.

И ето – вече съм в 36-та седмица. Мина и последната фетална морфология, започна и регулярно измерване на тонове. Близо е! Казах, че бременността ми се стори дълга? Нищо подобно! Отлетя като миг. А сега просто седя и очаквам Деня. За него обаче ще ви разкажа следващия път.

 

Снимки: Йоана Станчева