Вторият триместър – най-приятният период от бременността. Това е времето, в което гаденето и умората биват отнесени от мощен прилив на енергия, който ни превръща от медуза в торпедо. Кожата започва да се изчиства, косата да се сгъстява и вече наистина разбираме защо казват, че бременните сияят. Вече е отминала и паниката от настъпващата промяна и остава само да се наслаждаваме на този интересен етап от живота си.
Аз също вече се чувствах прекрасно и единственият неприятен аспект за мен в тези седмици беше, че на път за работа в градския транспорт все още никой не смееше да ми отстъпи място от страх да не изяде боя, защото още не бе много ясно различимо дали съм бременна или просто дебела. Точно тогава пък въведоха значките „Бебе на борда“ за бременни в метрото, но бързо установих, че единствената полза от тази значка би била да бода с нея захласналите се в телефоните си „джентълмени“, които по никакъв друг начин нямаше шанс да я забележат. За щастие (тяхно), вече бях навлязла във фазата на блажено бременно спокойствие и значката така и не влезе в употреба.

След навлизането ми в четвърти месец вече започнахме да споделяме новината с близки, приятели и колеги. Винаги е емоционално и приятно да приемаш поздравления, а за хора като мен, които обичат да са център на вниманието, е абсолютно удоволствие. „Как си?“, „Добре ли си?“, „Искаш ли да ти донеса нещо?“… Всички подскачат от радост и се суетят около теб. Имаш оправдание да капризничиш и да се глезиш, без да оронваш авторитета си на мъжко момиче. А и кога друг път ще можеш да качиш крака на бюрото в офиса и вместо възмущение да получиш съчувствие и един куп предложения как да облекчиш подуването на глезените и стъпалата?

След първоначалната еуфория обаче винаги се намират и доброжелатели, които да се вторачат в теб и с назидателен тон да те поучават: „Ама сега добре ли е да го ядеш това…“, „Ама не е ли забранено да пиеш кафе?“, „Недей да го вдигаш това (половин килограмово нещо)“, „тези дънки не ти ли притискат корема…“. А най-настоятелни в препоръките си естествено са тези, които никога не са били бременни. Същото е и по отношение на възпитаването на деца, но това ще бъде обект на по-нататъшен разказ. Начините да се справите мирно с всички напористи съветници са два –  или следвате стриктно съветите им, за да нямат повод да ги повтарят или кимате и мучите одобрително всеки път, но да продължавате да правите каквото си знаете. Разбира се, ако сте по-войнствена натура, може да пробвате и да спорите, но мен лично това бързо ме умори и минах на варианта с мученето, който работеше безотказно.

Може би най-изключителният момент от цялата бременност е именно през втория триместър – усещането на първите движения на бебето. Едва ли има бременна, която да не ги очаква с нетърпение. Предполагам и доста други като мен още от втория месец оприличават всяко къркорене на червата за ритник, въпреки че много добре знаят, че е рано за това. Но истината е, че първите истински бебешки помръдвания не могат да се сбъркат с нищо. Толкова са различни от всичко. В началото не са така отчетливи, а сякаш пърхане на пеперуда или пукане на сапунено мехурче, но с времето стават все по-ясни, силни и на често. И усещането е толкова хубаво. И с двете ми бременности това беше моментът, в който осъзнах напълно, че ще ставам майка и започнах да изпитвам истински майчински чувства към това мъничко човече, което бодро подскача вътре и не подозира, че след няколко месеца ще го изкарат от топлото и удобно местенце, за да му нахлузват памперси и бодита, спорейки дали не са му нужни вълнени терлици и още едно елече при 26 градуса.