В настоящата статия от поредицата „Истински истории“ ще ви запознаем с Линдичка, за която форумът се превърна от място за намиране и споделяне на информация в много, много повече. Ето какво ни разказа тя:

Бихте ли ни се представили в няколко изречения?

Казвам се Линда, на 37 години съм, майка на 7-годишен син на име Стефано. Моето потребителско име във форума е Линдичка и „живея“ в темите за родители, отглеждащи сами децата си, защото отглеждах сама детето си с помощта и съветите на потребителите от форума. На шега наричам BG-Mamma „татко“ на моето дете, защото форума „пое“ функциите на мой партньор в родителството – съветник и помощник в трудните моменти.

Каква беше причината да се регистрирате в BG-Mamma?

Причината всъщност е предистория, която е много забавна и води началото си още преди деня на самата регистрация.

През месец август на 2009 година, в един прекрасен топъл ден си купих своя пръв дигитален фотоапарат и с ентусиазъма на дете снимах всичко, което ми падне и смятах за достойно да увековеча в снимка. Моята приятелка очакваше своето първо дете и един следобед сподели с мен, че ще се събира с група бъдещи майки, които тя нарече „октомврийки“. Аз се почувствах просто задължена да ида да снимам тези „октомврийки“ и да пийна с тях нещо разхладително. Отиваме на уговореното място и се оказвам единствената небременна в компанията.

 

Естествено, за тях беше очевадно, че не съм никаква октомврийка, а като разбраха, че изобщо не съм бременна, всички вкупом ми обясниха да си тръгвам незабавно, освен ако не искам да забременея, защото това бременеенето било „заразно“. Аз уверих дамите, че няма опасност да ме „заразят“, продължих да си снимам на воля и да си пийвам напитката. Дотук добре, НО… точно три месеца по-късно аз се „заразих“ и оттогава се научих на две неща: да взимам насериозно всички предупреждения и никога да не казвам „никога“. Изненадите на съдбата не свършват дотук…

3 месеца след като разбрах, че очаквам дете, се оказа, че освен „заразена“ съм и изоставена. Няколко месеца се отдадох на разочарование и самосъжаление, а след това се регистрирах във форума, където открих страшно много подкрепа, кураж и сила да продължа напред.

Откога сте потребител на форума?

Потребител на форума съм вече 8 прекрасни години.

Колко често го използвате?

Ползвам го постоянно – всеки ден от сутрин до вечер. Мога да кажа, че го използвам повече от всяка друга социална мрежа, платформа или форма за комуникация. Може би отварям електронната си поща малко по-често от форума (но и това не е много сигурно).

С каква цел използвате форума?

Аз си „живея“ във форума. Радвам се, вълнувам се, намирам подкрепа и информация в него. Намирам нови виртуални или реални приятели, които споделят моите възгледи и съдбата ми. Обичам усещането на удовлетворение, ако съм била полезна на някого и съм успяла да помогна с опита си. Общо взето откривам света и изграждам мирогледа си, пречупен през форума и гледната точка на потребителите. Харесвам енциклопедичните, почти безгранични възможности, които предлага и съм изключително благодарна всеки път когато открия в него или чрез него отговорите на въпросите, които ме вълнуват.

С какво Ви е бил полезен?

Беше ми полезен в един изключително тежък за мен момент, в който осъзнах, че животът не е точно такъв, какъвто си го представяш или ти го представят другите. Чрез форума открих, че истината има много лица, едно от които е моята истина. Намирам всичко в BG-Mamma – от съвети какво да си купя или как да се гримирам до морална подкрепа и утеха когато съм тъжна и имам нужда да споделя с някого какво ми тежи. Хубавото на форума е, че в него можеш да споделиш повече, отколкото би споделил с лекаря, адвоката и майка си взети заедно.

Разкажете ни накратко най-запомнящия се случай от живота Ви във форума.

Много са и много от тях вълнуващи. Като се започне от раждането на моя син, всички безсънни нощи, в които BG-Mamma ми правеше компания и ме съветваше как да постъпя за здравето или отглеждането на детето. Притеснявам се, вълнувам се, карам се, плача и се смея из темите на форума. Всички битки, които водих през тези 8 години са изстрадани и споделени тук… (ето пак се просълзих).

Промени ли с нещо общуването Ви във форума реалния Ви живот? Ако да, в какво се изразява промяната?

Помогна ми да порасна и закрепна в родителството. Научи ме на толерантност, на която може да те научи само форумното общуване. Осъзнах, колко е важно да умееш първо да дадеш, да изслушаш. Ако искаш да даваш акъл, да го направиш от желание да помогнеш, а не да критикуваш. Даде ми и все още ми дава алтернативи, когато смятам че такива няма, а също така безброй гледни точки, с които да сверя своята.

Друго, което бихте искали да споделите…

Бих искала да споделя BG-Mamma с всеки.

Какво е за Вас BG-Mamma?

Това e моята среда, любимото ми виртуално място, което приляга идеално на любопитството, общителността и желанието ми да съм полезна. BG-Mamma за мен е партньор, опора и огледало на това коя съм аз и каква майка съм.

Една дума, с която да опишете BG-Mamma?

Единствената дума, която напълно подхожда на BG-Mamma според мен, е думата “Семейство“.