Децата ни нямат нужда от перфектни майки – те имат нужда от добри майки!
Това е посланието, което се оказа повод да поговорим с актрисата Силвия Петкова по темата за майчинството.
Попитахме звездата от “Пътят на честта” и майка на 5-годишно момченце дали се измъчва от чувство за вина, че не е перфектен родител, дали често понася критики като майка и смята ли, че жените масово са тормозени от нереалистични очаквания за това да бъдат супергероини в семействата си. И смятаме, че нейните честни и интересни отговори на въпросите чертаят ценни пътеки пред жените, които се чувстват хванати в капана на мита за “перфектната майка”.
Благодарим за този разговор на Силвия, както и на българското издателство “Мармот”. Зад тяхната кампания “Невинаги съм перфектна” застанаха редица популярни лица, включително Радина Кърджилова, Луиза Григорова, журналистът Доника Ризова и други.
За каузата можете прочетете в тази тема, където в момента тече дискусия.
Силвия, има ли място в твоето съзнание представата за “перфектна майка”? Някакъв събирателен образ от очаквания, на които трябва да отговориш?
Честно казано, да. Има. Напълно си давам сметка, че имам много да работя върху себе си, за да го доближа, но в същото време още от както забременях си обещах, че нищо няма да чета и няма да се подготвям, а ще разчитам на интуиция и инстинкт… До ден днешен го правя, въпреки че не е перфектният вариант.
Като майка сблъскваш ли се често с критика под различна форма?
Често – не, но се случва. Като цяло не допускам изобщо да се стигне до подобни разговори. Но и не е трудно, защото обкръжението ми е до голяма степен от съмишленици и рядко се разминаваме във възгледите си относно родителството.
А като майка отправяли ли са ти някога критика, която наистина те е наранила?
Не. Не достига до мен чужда критика относно майчинството ми. Просто реакцията ми е на абсолютен игнор на всяко чуждо мнение. Продължавам да следвам себе си и да вярвам във възгледите си.
За какво се критикуваш ти самата?
О! За всичко! Ядосвам се, че не съм достатъчно търпелива, че искам всичко да става веднага, на секундата, в която го поискам. Като цяло, във всяка област на живота си съм свръх самокритична. Постоянно намирам за какво да се самоупреквам. Но в следващият миг си казвам – ами, да! Такава съм. И се радвам, че детето ми ще види един несъвършен човек, който чрез не най-добрия подход се опитва да го научи на най-добрите ценности и качества, които човек може да придобие в семейството.
Ти си работеща майка – как съвместяваш тези роли? Имала ли си вътрешен конфликт заради това, че не си изоставила кариерата си след появата на детето?
Не. Напротив. Едвам издържах седем месеца, докато се върна на работа. Чувствам се пълноценна, когато задоволя своите интелектуални, емоционални и професионални нужди. Когато успея, след това съм способна да дам много повече на детето и мъжа си. Всичко е въпрос на организация и планиране. Не е трудно да съчетаваш семейството, работата и социалните контакти. Зависи си от нас дали ще успеем да си го “извоюваме”.
Според теб по какъв начин се насажда стереотипът за перфектната майка? По-скоро идва от медиите и от филмите, или хората сами си го натрапваме едни на други?
Определено филмите, медиите и фалшивите реалности, които наблюдаваме из социалните мрежи влияят върху мозъците ни. Също го има и момента при жените, в който цял живот са си представяли и мечтали какви булки ще са, каква ще е романтичната им приказка с “принца”, какво перфектно семейство ще бъдат и какви прекрасни майки ще са. И един ден действителността ни блъсва с всичка сила и ни е необходимо много време да приемем, че мечтите ни коренно се различават от битовата реалност.
Проблемът според мен идва от това, че някакви хора си позволяват да се месят на другите и да си позволяват да изказват непоискано мнение.
Имаш ли в обкръжението си други жени с деца и за какво си говорите най-често? Помагат ли ти да се чувстваш по-уверена като майка?
Истината е, че когато се виждаме с останалите майки около мен последното, за което говорим са децата. Децата си играят, а ние си споделяме какво ново и интересно ни се е случило. Съчетаваме нещата по начин, по който всеки да е щастлив в края на деня. Защото жените имат нужда да говорят, да се изразяват и да бъдат разбрани, нещо, което невинаги вкъщи може да се случи. Невинаги мъжете ни могат да ни бъдат “приятелките” , от които имаме нужда. И слава Богу, че е така.
След разговорите с момичетата определено се чувствам по-добре. И като майка, и като приятел, и като жена.
Смяташ ли, че като цяло жените в България са агресивни или поне твърде критични към другите жени? Ако да, защо е така според теб?
Има всякакви хора. Не мога да сложа под общ знаменател всички българки!
Аз съм успяла да се обградя със свежи, готини и подкрепящи хора. Жените, които допускат чуждата критика да им влияе трябва да се пренастроят. Защото е възможно да се въздигаш от общуването, не само да се смачкваш! Съществува градивна критика, която може да се поднесе елегантно и без агресия.
Как се промени собствената ти представа за майчинството от момента, в който научи, че чакаш дете до сега?
Не се е променила. Просто се оказа малко по-трудно и изтощаващо, от колкото си представях, докато бях бременна.
Кои са най-важните неща, които като родител искаш да дадеш на твоя син?
Свобода. Увереност. Джентълменство. Ценностна система. Морал. Справедливост. Приятелство. Обич. Обмен. Избор. Истина. Честност. Работливост. Отговорност.
И така до утре 🙂
Истината е, че само личният пример е важен. Приказването не съм сигурна до каква степен остава.
Довърши спонтанно следното изречение: “Не съм перфектна майка, но…
…Съм честна и истинска и с радост мога да си призная че имам трудности, не се чувствам добре или не съм на кеф. Най-важно е да се учим да признаваме и да се извиняваме за направените осъзнати грешки. Така децата ни ще знаят, че да сбъркаш не е нещо фатално.
Още от блога:
Да научим детето да цени своята уникалност
Психологът Детелина Стаменова: Здравната криза засили разделението у нас