Да напуснеш работа след дълги години в една фирма е сложно и в известна степен емоционално решение. От една страна, се прокрадва чувство за изчерпване и застой, от другата, са страховете дали ще се адаптираш навреме и какви резултати можеш да постигнеш в нова, абсолютно непозната среда. Ето какво споделя една от дамите във форума, търсейки съвет: „Работя в една и съща фирма 10 години. В началото имаше стрес, адаптация, после възход… От известно време усещам, че работодателят ми смята, че вече не съм достатъчно ентусиазирана, идейна, инициативна в работата си – един вид изчерпана. Аз харесвам работата си и мястото, където работя, но ми става криво, че дойде моментът, в който съм „стар кадър“, че не мога да предложа нищо ново и все ме човърка неспокойствието, че не са доволни от мен. В такава ситуация как бихте постъпили: карате я както досега и преглъщате егото си, защото работата е добра, фирмата – стабилна и през тези години сте видели само добро, или търсите варианти – какви?“
Ето и част от споделените гледни точки и препоръки:
„Имаш проблем, иначе не би се замислила и не би писала. 10 години са много време, много ясно, че си се изчерпала. Лошо е, ако се идентифицираш по някакъв начин с фирмата, защото до бърнаут остава една крачка. Бих се огледала за нова работа, ново предизвикателство, нови емоции. Минала съм по този път, затова си позволявам да пиша.“
„По принцип е добре фирмата да ти предлага някакво развитие. Хайде да не е точно кариера, но да се издигаш по някакъв начин – да станеш ръководител на група някаква, да ти се възлагат някакви нови отговорности – такива неща. И парите, и работата да минават на ново ниво. А ако 10 години ти предлагат все едно и също като позиция, значи може наистина да си си достигнала тавана в тази фирма. Аз бих си търсила друга работа в стабилна фирма, където да имам възможност да правя тези по-отговорни неща, които си представям за един служител с 10 години стаж.“
„Приемаш нещата много лично. Не трябва да е така. Все пак е разбираемо, защото работиш там от 10 години. Но все пак си там на работа. Щом има промяна в отношението, не е добре. Но не е фатално. Както казах, работиш и си изпълняваш задачите без емоции и без много натягане. Който има нови и по-добри идеи, да си предлага. Ти вече си минала по този път. Недей си променя отношението към работодателя. Работиш с усмивка и не трябва да показваш нищо.“
„Ако работодателят критикува работата ти и не ти дава опции за нови отговорности, е възможно да се опитва да те накара да напуснеш. Доколкото знам (но не съм сигурна в това 100%), има практика в управлението на хора дългогодишните служители да не се освобождават. И игнориращото поведение от страна на мениджър да е опит да накара такъв служител да напусне. Причините за това могат да са различни – вече си прекалено квалифицирана и не те вижда в други роли в организацията; може да си с най-висока заплата от колегите или се явяваш пряка негова конкуренция, ако сте с еднаква степен на компетенция.“
„Възможно е усещането, че не давате всичко, на което сте способни в работата, да е субективно, но най-добре да потърсите обратна връзка от началника. Ако грубо са погазили личното ви пространство, то трябва да начертаете границите и да си направите план Б за справяне със ситуацията. Според мен ако става въпрос за бърнаут, то най-доброто, което може да направите за себе си, е да си вземете творческа отпуска, за да си починете, да получите вдъхновение и преосмислите мечтите, целите и стратегиите си, да започнете нещо ново или довършите нещо, за което ви е липсвало време и енергия от умора след работа. Истината е, че много хора нямат смелостта и упорството да се борят за мечтите си и живота, който заслужават, и предпочитат да се носят по течението. Едно е сигурно – в такива моменти човек трябва да загърби и преодолее своята несигурност, притеснения, стреса, за да върви напред.“
„Почти всички близки и познати около мен смениха работата си. Не знам дали се дължи на пандемията, свободни работни места, или пък по-ниски заплати… Аз бих сменила работното си място в твоя случай. Има толкова нови възможности. Действай смело!“